Жоашен дю Беле
| Жоашен дю Беле | |
| френски поет | |
 |
|
| Роден: | 1522 г. |
| Лире, Франция | |
| Починал: | 1 януари 1560 г. (на 38 г.) |
| Париж, Франция | |
Жоашен дю Беле (на френски Joachim du Bellay) е френски поет и критик, член на Плеядата. Неговата „La Défense et illustration de la langue française“ се превръща в своеобразен манифест на движението. Той е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
Дю Беле е роден в благородническо семейство в Западна Франция. Той учи право в Поатие и Париж. През 1549 публикува първите си сонети, вдъхновени от Петрарка. По това време Жоашен дю Беле се включва в дейността на Плеядата, литературна група, застъпваща се за създаването на модерна литература на френски език. През 1553 той заминава за Рим със своя братовчед Жан дю Беле, кардинал и известен дипломат. След завръщането си във Франция през 1558 публикува две стихосбирки, изпълнени с меланхолия и горчива ирония. Жоашен дю Беле умира малко по-късно, в началото на 1560.
Библиография [редактиране]
- „La Défense et illustration de la langue française“ (1549)
- „Olive“ (1549)
- „Antiquités de Rome“ (1558)
- „Regrets“ (1558)
