Жозеф Фуше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жозеф Фуше, херцог Отрантски
началник на тайната полиция при Наполеон Бонапарт и Луи XVIII
Жозеф Фуше, херцог Отрантски 
Роден: 21 май 1759
Ле Палерен до Нант, Кралство Франция
Починал: 25 юли 1820
Триест, Австрийска империя

Жозеф Фуше, херцог Отрантски (на френски: Joseph Fouché, duc d'Otrante) е френски политик и държавник. Началник на тайната полиция на възстановената след Великата френска революция Френска империя. Най-доверено лице на Наполеон Бонапарт. Жозеф Фуше въвежда в полицейската практика досиетата.

Биография[редактиране | edit source]

Духовното си образование получава в Париж в конгрегацията на ораторианците, след което постъпва на работа в конгрегацията и е професор в различни учебни заведения по математика и философия. Въпреки принадлежността му към религиозни ордени, той постоянно и с голямо задоволство се подиграва с религията, излагайки на показ своя неприкрит атеизъм, особено след като започва френската революция.

Революцията го заварва като преподавател в колеж в Нант. След избухването ѝ, той напуска колежа и става адвокат, включвайки се като член и горещ привърженик на екстремните радикални революционни якобински клубове. През 1792 г. е избран за член на Конвента, където се присъединява към Партията на монтанярите. Гласува за изпращането на Луи XVI на гилотината, апелирайки към народа за това и против отлагане изпълнението на смъртната присъда. Като виден революционен деятел, Фуше бидейки изпратен в Прованса забранява всякакви църковни прояви, включително и погребенията, задължавайки всички те да бъдат с чисто граждански характер. На местото на гробните кръстове заповядва да се поставят статуи с надпис: "Смъртта е един вечен сън".

През октомври 1793 г. заедно с Коло Дербуа е изпратен до Лион за възстановяване на спокойствието след избухналото там федералистко въстание. Въстанието е кърваво потушено. Завръща се в Париж малко преди изпълнението на смъртната присъда на Дантон и е избран за председател на Якобинския клуб.

Неочаквано за всички, Фуше се обявява против крайностите на революционния терор, осъждайки идеите на Робеспиер. Благодарение и на Фуше, намалява влиянието на крайните якобинци сред френското общество, което позволява на Фуше да се разправи с Робеспиер, който завършва земния си път на гилотината.

След преврата на 9-ти термидор Фуше отново неочаквано за мнозина преминава в редиците на умерените, като през август 1795 г. е арестуван като терорист, но амнистията от 4 брюмер, т.е. в Четвъртата година по "новото революционно" летоброене (заменило Григорианския календар) го освобождава от отговорност за дейността му по времето на т.нар. Велика френска революция.

През 1798 г., по препоръка на Пол Барас, с който подържа добри отношения, заема поста посланик в Цизалпинската република, но скоро е отзован понеже е замесен в опита за държавен преврат заедно с генерал Бруно. Фуше през този период от живота си е привърженик на екстремните форми на демокрацията и след провала на преврата е прехвърлен за посланик в Холандия. През август 1799 г. е назначен за министър на полицията, който пост идеално сляга на личностния профил на Фуше, понеже той е отдавна посветен в интригите на различните партии и лица, знае за зависимостите им и за вътрешното им организационно състояние, което му позволява умело да използва своите знания за да ръководи и организира перфектно вътрешния и външен шпионаж.

Със заемането на поста от Фуше на френския и световен небосклон изгрява звездата на Наполеон Бонапарт, който обсебва властта след извършения държавен преврат от 18 брюмер. След преврата Фуше разполагайки с целия репресивен апарат се разправя безпардонно със "своите стари приятели" от якобинския клуб, който е поставен извън закона, като междувременно забранява издаването на 11 списания и т.н. Въпреки тези му заслуги, не успява да предотврати атентата срещу Наполеон с адска машина (1800), с който провал си печели гнева Наполеон. Въпреки този "инцидент", той запазва поста си до септември 1802 г. Наполеон го възнаграждава за вярна служба със сумата от 2,4 милиона франка и сенаторски пост. Последвалите френската полиция още по-големи провали, принуждават Наполеон през юли 1804 г., отново да го назначи като министър на имперската полиция.

Според някои сведения Фуше се обявява срещу разстрела на херцог Енгиенски (март 1804), заявявайки: "Това е по-лошо от престъпление, това е - една политическа грешка", но това е съмнително, понеже надали би запазил поста си в такъв случай. През 1809 г. Фуше получава имперската титла херцог Отрантски и значителни имоти (виж и Отранто). През 1809 г. Фуше очаквайки падането на Наполеон от власт влиза в тайни преговори от една от страна с легитимистите, от друга - с републиканците, както и с "правителството на Нейно величество", т.е. британското правителство.

Наполеон се досеща за подривната дейност на Фуше и той е принуден да подаде оставка (1810). С оттеглянето си от поста, Фуше изгаря и изнася значително количество компромати, т.е. важни документи от неговото министерство, с които иска да постави в затруднено положение Наполеон, който се вижда принуден да го наблюдава със Савари. Вероятно скритата цел на Фуше е да ги използва по-късно срещу Наполеон. Страхувайки се за наказателно преследване за това, Фуше бяга в чужбина. През 1811 г. на Фуше е разрешено да се върне в Париж и скоро е назначен за посланик в Неапол (1813 г.), столицата на Неаполитанското кралство.

След изпращането на Наполеон в изгнание на остров Елба с "преоткриването от френския народ на животворния кръст", последвано от завръщането на Луи XVIII в Париж, Фуше се явява сред ревностните поддръжници на Бурбоните, но когато Наполеон напуска остров Елба и се завръща във Франция, Фуше го посрещна като спасител на отечеството (за кой ли път), и Наполеон с оглед на собствената си безопасност го назначава за трети път за министър на полицията. Въпреки това по време на Стоте дни Фуше продължава своите тайни преговори със "силите на мракобесието и реакцията" в лицето на Луи XVIII и Клеменс Метерних. След Ватерло, той настоява за абдикацията на Наполеон и става член на временното правителство, в което си качество спомага за втората реставрация. Вече Луи XVIII като награда за "безцените услуги" на Фуше го назначава за четвърти път на запазената за него длъжност - министър на полицията на Франция. След четвъртия кратък престой на поста, под протестите и настояванията на ултрароялистите, Фуше е преместен отново на посланически пост в Дрезден, Саксония (септември 1815 г.). Там го заварва декрета от 6-ти януари 1816 г. за изгнание на цареубийците във Франция и Фуше губейки поста си приема изгнанието си в Австрийската империя под крилото на Матерних, където се натурализира и прекарва дните до края на живота си. Той оставя в наследство на синовете си имущество на стойност 14 милиона франка.

Мемоарите му излизат в Париж в 4 тома през 1828-1829 като «Мемоарите на Жозеф Фуше, дук Отрантски», за които се спори дали са автентични. В края на живота си пише няколко политически памфлета. Личността, дейността и съдбата на Фуше с оглед на "необикновените му приключения" са изключително интересни за/в историята на разузнаването и контраразузнаването.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]