Жорж Сименон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Сименон
белгийски писател
Жорж Сименон 
Роден: 13 февруари 1903
Лиеж, Белгия
Починал: 4 септември 1989  (на 86 години)
Лозана, Швейцария

Жорж Жозеф Кристиан Сименон (на френски: Georges Joseph Christian Simenon) е белгийски писател, пишещ на френски, автор главно на криминални романи.

Сименон е в състояние е бил да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколго години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор Мегре. Първият роман, в който участва този герой, е „Пьотр Латвиеца“ (1931), а последният от тази дълга поредица е „Мегре и г-н Шарл“, издаден през 1972 година.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Жорж Сименон е роден на 13 февруари 1903 година, петък, в Лиеж. Според самия него, майка му Анриет е суеверна и решава да промени датата на 12 февруари. Баща му Дезире Сименон е счетоводител в застрахователна компания. Семейството произлиза от Лимбург. През 1906 година се ражда Кристиан, по-малкият брат на Жорж Сименон. Жорж го смята за любимец на майка им и му завижда за това. През 1911 година семейството се премества в по-голяма къща, в която приема наематели — главно чираци и студенти от различни страни.

Жорж Сименон се научава да чете на три години. Между 1908 и 1914 година учи в Института „Сен Андре“. През септември 1914 година, малко след започването на Първата световна война, постъпва в йезуитското средно училище Колеж „Сен Луи“. През юни 1918 година той напуска колежа без дори да положи годишните изпити, използвайки като претекст сърдечното заболяване на бааща си. През следващите месеци работи за кратко на различни случайни места.

На 15 години постъпва като репортер в „Газет дьо Лиеж“, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години.

В Париж[редактиране | edit source]

Пристига в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел в предградието Батиньол. Колет, литературен съветник на всекидневника „Матен“, попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне.“ И става точно така.

Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният „Ларус“. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той се жени за приятелката от детството си Тижи. По време на пътуване в Нидерландия го осенява идеята да напише един полулитературен роман — отдава се на криминалния жанр.

Този първи, истински роман на Сименон - 120-ят или 150-ят според него, излиза през 1928 година: „Пьотр Латвиеца“. Целият Сименон се намира в тази книга — стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява неговият популярен герой Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.

Успех и пътешествия[редактиране | edit source]

През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. През 1931 г. издателство „Фаяр“ публикува петия Мегре. Машината е завъртяна, киното започва да се интересува от романите му. Жан Тарид екранизира „Жълтото куче“, Жан Реноар закупува правата на „Нощта на кръстопътя“, Хари Бор пресъздава ролята на вече известния Мегре. По молба на Йожен Мерл, директор на списание „Пари матен“, Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Страниците се показват на наблюдателите в процеса на писането.

За да си почине от романите за Мегре, които издателство „Фаяр“ неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за „Жур“. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за „Фаяр“. Сименон е недоволен и подписва договор с „Галимар“ - друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка.

Междувременно той вече е на кораб в Средиземно море. През 1935 г. заминава за Ню Йорк и този път решава да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия. Синът му Марк се ражда през 1939 година.

40-те години[редактиране | edit source]

По време на окупацията един лекар диагностицира тежко сърдечно заболяване и му дава не повече от две години живот. Той написва "Родословие", което с право може да се нарече първата версия на неговите "Мемоари". След войната заминава за САЩ с Тижи и Марк.

Втори брак и връщане във Франция[редактиране | edit source]

През 1950 г. в Тексас се развежда с жена си и на следващия ден се оженва за Дениз и се настанява в Аризона. Романите му вече се издават от приятеля му Свен Нилсен, който скоро е основал издателството "Прес дьо ла Сите". През 1952 г. той се завръща във Франция, където го посрещат триумфално. На следващата година се ражда дъщеря му Мари-Жо. (Тя се самоубива през 1978 г.)

През 1955 г. Сименон окончателно напуска Америка и се установява на Лазурния бряг, където написва романа "В случай на нещастие". Но по финансови причини, свързани с плащането на данъцит, скоро заминава да живее в Швейцария.

60-те години[редактиране | edit source]

През 1960 г. той е председател на журито на фестивала в Кан и налага (заедно с Хенри Милър) "Сладък живот". През 1961 г. Тереза (жената, която в момента живее с него) постъпва на работа в семейството. Малко след това той написва "Когато бях стар" , друга автобиография, която е предвестник на "Интимни мемоари". Преследван от страха от атомна война, Сименон построява в огромната си къща в Епаланж противоатомно укритие, което обзавежда с операционна зала. Малко след това в холандския град Делфзийл, където е написал първия си роман за Мегре, е издигната статуя на героя. Сименон присъства на тържеството, заобиколен от своите издатели и от шестимата актьори, изпълнявали ролята на инспектора.

През 1967 г. издателят Ренконтр от Лозана обявява публикуването на пълното му творчество — близо 80 тома. Това е годината, в която Сименон написва Котката, която ще дари Жан Габен с една от най-хубавите роли в живота му. След това ще се появят "Интимните мемоари". Няколко пъти в живота си Сименон взима решение са престане да пише. Когато успява да направи това, започва да диктува.

Може ли да се нарече Балзак? Първият, който дръзва да направи това сравнение, бил Андре Жид. Много негови почитатели са убедени в това. Самият Сименон не вярвя в това сравнение. "С автора на "Човешка комедия" нямам ниот една обща точка, освен плодовитостта."

мемориална плоча на Жюл Мегре в Делфзийл (Холандия)

Последни години[редактиране | edit source]

Докато живее последните години в Лозана, заобиколен от цял взвод секретарки и медицинската сестра Тереза, която е и негова приятелка ("най-красивата любов на живота ми", казва гордо Сименон), вече дори не прилича на сянката си; той е сянка на една сянка.

"Никога не съм се интересувал от себе си — продиктувал веднъж Сименон, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм "познавал" (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз?"

Жорж Сименон почива на 4 септември 1989 г. в Лозана от тумор на мозъка.

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за