Жулиет Греко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жулиет Греко
Juliette Gréco
френска актриса и певица

Родена
Починала
ПогребанаМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1948-2002
Семейство
СъпругФилип Льомер
(1953-1956; развод)
Мишел Пиколи
(1966-1977; развод)
Жерар Жуане
(1988–)

Уебсайтwww.juliettegreco.fr
Жулиет Греко в Общомедия

Жулиет Греко (на френски: Juliette Gréco) е френска певица и актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война се включва активно заедно с родителите си във френската Съпротива. След войната става част от движението на бохемите интелектуалци и посещавайки кафенета, клубове и събирания, се запознава с Жан-Пол Сартр, Майлс Дейвис, Жан Кокто и Борис Виан. В своите песни тя предава духа, господстващ сред една разочарована и обедняваща интелигенция в следвоенна Франция. Холивудският режисьор и продуцент Дерил Занук често я кани в неговите филми през 1960-те и 1970-те години. Жени се три пъти и има една дъщеря.

Първият звукозапис на Греко датира от 1950 г. и неговият успех я прави известна извън парижките кръгове. В следващите две десетилетия кариерата ѝ на певица е изключително успешна, като популярността ѝ добива световен мащаб. По-късно, със смяната на поколенията, интересът към нейните изпълнения спада, но тя продължава да записва и концертира до наши дни.

През 1982 г. издава първата си автобиографична книга,[2] а впоследствие излизат още документални книги, също както и филмов материал.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
2001 Белфегор: Фантомът на Лувъра Belphégor – Le fantôme du Louvre Жената в гробището Жан-Пол Саломе

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Греко Ж., Жюжюб, София: Музика 1987; изданието следва френската фонетика при изписването на името ѝ като Жулиет

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]