Жул Ардуен-Мансар
|
||||||||||
Жул Ардуен-Мансар, (на френски: Jules Hardouin-Mansart) граф на Сагон (1699), роден на 16-ти април 1646 г. в Париж, починал 11-ти Май, 1708 в Марли льо Роа, е френски архитект. Той е бил главен архитект на крал Луи XIV и началник на кралските сгради.
Той е племенник на архитекта Франсоа Мансар.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Като малък получава образованието си от Либерал Брюан. Той печели уважението на крал Луи XIV, след изготвянето на плановете на замъка Клани, за любимата любовница на краля – Мадам дьо Монтеспан. Той става архитект през 1675 г. и между редовните в Кралската академия по архитектура, първият архитект на краля през 1681, интендант генералния секретар на кралските сгради през 1685 г., главен инспектор на сградите на краля през 1691 и началник на сградите на крал през 1699 г. Посветен е в рицарство от крал Луи XIV през 1682 г., но няма други титли или звания освен „оръженосец“, защото не е притежавал земя. Затова трябва да чака до 1699, когато придобива окръг Сагон в Бурбон за 130 000 лири, за да получи графска титла.
Жул Ардуен-Мансар се жени на 3 февруари 1668 г. за Ан Боден (1646-1738), с която имат пет деца:
- Катрин-Анриет (1673-1748), който се жени през 1693 за Клод Льоба дьо Монтаржи (1659-1741), маркиз на Буше-Валгран;
- Луи (1674-1681);
- Жюли-Андре-Ан (1676-1677).
- Катрин (167 -1702?), която се омъжва през 1699 за Венсан Мейнон (1668-1736);
- Жак (1677-1762), граф на Сагон, който се жени за Мадлин Бернар (1684-1716), дъщеря на финансиста Самюел Бернар. Той се жени повторно през 1726 г. с Гилмет (Мадлен д'Югени)[1], с която той има пет извънбрачни деца – те самите женени - за двамата архитекти Жан Мансар дьо Жуи (1705-1783) и Жак Ардуен-Мансар дьо Сагон (1711-1778).
Основни постижения[редактиране]
- Завършване на Дома на инвалидите в Париж, конкретно църквата Сен-Луи-дез-Инвалид
- При Версайския дворец, предната страна на парка, крилата, Петит и Гранд Екюри, новата оранжерия, Велики Трианон, кралският параклис и църквата Нотр Дам дьо Версай
- Шато дьо Бури ан Весен (1685)
- Ле Павилон дьо Манс в Шантийи
- Завършване на параклиса на Шато дьо Шамбор
- Паркът на Шато д'Екуан
- Шато дьо Мьодон
- Шато дьо Марли
- Оранжерията на Шато дьо Со (1686)
- Реставрация на Двореца на херцозите на Бургундия в Дижон
- В Париж: Площадът на Победата и Площадът на Завоеванията (днес площад Вандом)
- Девическо училище Сен Сир л'Екол
- Шато дьо Дампиер в Дампиер ан Ивлен
- Шато дьо Сен Жермен ан Ле
- Приорат Сен Луи дьо Поаси, реконструкция в готически стил на абатската църква Сен-Луи (от 1695 до смъртта си)
- Шато дьо Ванв (1698) (днес административна сграда на лицей Мишле дьо Ванв)
- Реконструкция на кметството в Лион от 1701 до 1703
- Църква Сен Рош в Париж
- Параклис Шато дьо Серан близо до Анже
- Кметство на Арл
- Шато дьо л'Етан
Галерия[редактиране]
-
Бюст на Ардуен-Мансар от Жан-Луи Льомоан, 1703, Музей на Лувъра
-
Жул Ардуен-Мансар, портрет от Франсоа дьо Троа
-
Статуя във Версай, Площад Александър I Югославски
-
Куполът на Дома на инвалидите
-
Сградата на кметството на Лион
-
Шато дьо Дампиер в Ивлен
-
Главната сграда и странични крила на Шато дьо Дампиер
-
Парк на Шато д'Екуан
Източници[редактиране]
- ↑ или Дю Кени
Вижте също[редактиране]
Библиография[редактиране]
- Alexandre, Gady. Jules Hardouin-Mansart - 1646-1708. Éditions de la Maison des sciences de l'homme, 2010. ISBN 2-7351-1187-3.
- Jestaz, Bertrand. Jules Hardouin-Mansart (1646-1708) (2 tomes). Paris, Éditions Picard, 2008.
Други[редактиране]
- Известни архитекти
- Жул Мишел Александър Ардуен, негов племенник, също известен архитект.
- Жермен Бофран, архитект и негов ученик.
Външни препратки[редактиране]
- ((fr)) Structurae
- ((en)) Жул Ардуен-Мансар в Artcyclopedia
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jules Hardouin-Mansart“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
