Жул Дасен
|
||||||||
Жул Дасен (на френски: Jules Dassin, на английски: Julius Dassin) е американски кинорежисьор и актьор, класик на жанра филм ноар, носител на наградата на Фестивала в Кан за най-добър режисьор (1955). Баща на френския певец Жо Дасен и съпруг на гръцката актриса Мелина Меркури.
Биография [редактиране]
Жул Дасен е роден с името Джулиус Дасен в гр.Мидълтаун, окръг Мидълсекс, щата Кънектикът, САЩ в семейството на руски евреи, емигранти от Одеса. Скоро след раждането му семейството се премества в ню йоркския район Харлем.
Жул Дасен започва театрална кариера като актьор в Ню Йорк в еврейската работническа трупа "АРТЕФ" през 1934 г., като от 1936 г. е вече в основния актьорски състав. Едновременно с това припечелва допълнително като автор на радиосценарии.
След разпада на трупата "АРТЕФ" през 1940 г. Жул Дасен пристига в Лос Анджелис и сскоро след това започва работа в Холивуд, където подписва седемгодишен договор с филмовата компания "Metro-Goldwyn-Mayer" и още на следващата година дебютира с късометражната екранизация "The Tell-Tale Heart" по разказ на Едгар Алан По. През 1940-те години Жул Дасен снима множество филми, но през 1947 г.прекъсва договора си с "Metro-Goldwyn-Mayer" и се връща в Ню Йорк. Започва да сътрудничи с независими конокомпании и снима четири култови криминални "черни" филма, носещи му известност и финансов успех - "Brute Force" (1947), "Naked City" (1948) в Ню Йорк, "Thieves’ Highway" (1949) в Сан Франциско и "Night and the City" (1950) в Лондон.
Левичарските политическите възгледи и изяви на Дасен слагат край на обещаващата му холивудска кариера. Обявен за комунист през епохата на маккартизма в САЩ, той е включен в черния списък на американската кинематография и е принуден да замине за Европа през 1953 г. Задено със семейството си (съпругата Беатрис Лонер, дъщерите Джули и Рики и сина Жо Дасен) се установява в Париж, който по това време е пристан на холивудските емигранти.
След няколко години неуспешни опити да се върне към работата си в киното във Франция и Италия, Жул Дасен накрая успява да продължи режисьорската си кариера във Франция, впоследствие в Гърция и отново в САЩ, като режисира филмите "Rififi (Du Rififi chez les Hommes" (1955), "Never on Sunday" (Ποτέ την Κυριακή) (1959), "Phaedra" (1961), "Topkapi" (1964). Голяма част от филмите му, на първо място "Нощта и градът", "Рифифи" (с приз за най-добра режисура на Фестивала в Кан през 1955 г.) и "Топкапъ" стават класика в жанра филм ноар. Според Франсоа Трюфо "Рифифи" е най-добрият филм в този жанр.
През 1955 г. на фестивала в Кан Жул Дасен се запознава с младата гръцка актриса Мелина Меркури (1920—1994), развежда се с първата си жена Беатрис Лонер и в началото на 1960-те години заедно с новата си съпруга Мелина Меркури се установява в Гърция. Двойката Дасен-Меркури се превръщат в национални герои на Гърция. Мелина Меркури се снима в главните роли в няколко филма на Жул Дасен от този периода : "Never on Sunday" (Ποτέ την Κυριακή) (1959), "Phaedra" (1961), "Topkapi" (1964) и "Dream of Passion" (1978).
Жул Дасен е продуцент и сценарист или съсценарист на повечето свои филми, като дори се снима в някои от тях под псевдонима Perlo Vita. Във филма "Never on Sunday" (1959), Дасен и Меркури играят главните роли. В годините на диктатурата в Гърция (1967—1974) Дасен и Меркури живеят в Ню Йорк и във Франция, а впоследствие отново се завръщат в Атина, където Мелина Меркури става член на гръцкия парламент, а през 1981 г. - министър на културата на Гърция. След 1980 г.у уморен от трудностите по финансирането на некомерсиално кино, Жул Дасен поставя основно театрални постановки в Атина. След смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. остава да живее сам в гръцката столица до смъртта си през 2008 г.
Филмография [редактиране]
- The Tell-Tale Heart (1941)
- Nazi Agent (1942)
- The Affairs of Martha (1942)
- Reunion in France (1942)
- Young Ideas (1943)
- The Canterville Ghost (1944)
- Two Smart People (1946)
- A Letter for Evie (1946)
- Brute Force (1947)
- The Naked City (1948)
- Thieves' Highway (1949)
- Night and the City (1950)
- Du rififi chez les hommes (Рифифи) (1955)
- Celui qui doit mourir (1957)
- La Legge (1959)
- Pote tin Kyriaki (Never on Sunday) (Никога в неделя) (1960)
- Phaedra (1962)
- Topkapi (Топкапъ) (1964)
- 10:30 P.M. Summer (1966)
- Hamilchama al hashalom (1968)
- Up Tight! (1968)
- Promise at Dawn (1970)
- The Rehearsal (1974)
- Kravgi gynaikon (1978)
- Circle of Two (1980)
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||||||||
