Жул Дасен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жул Дасен
американски кинорежисьор
Роден: 18 декември 1911 г.(1911-12-18)
Мидълтаун, Кънектикът, САЩ
Починал: 31 март 2008 г. (на 96 г.)
Атина, Гърция

Жул Дасен (на френски: Jules Dassin, на английски: Julius Dassin) е американски кинорежисьор и актьор, класик на жанра филм ноар, носител на наградата на Фестивала в Кан за най-добър режисьор (1955). Баща на френския певец Жо Дасен и съпруг на гръцката актриса Мелина Меркури.

Биография[редактиране | edit source]

Жул Дасен е роден с името Джулиус Дасен в Мидълтаун, окръг Мидълсекс, щата Кънектикът, САЩ в семейството на руски евреи, емигранти от Одеса. Скоро след раждането му семейството се премества в ню йоркския район Харлем.

Жул Дасен започва театрална кариера като актьор в Ню Йорк в еврейската работническа трупа „АРТЕФ“ през 1934 г., като от 1936 г. е вече в основния актьорски състав. Едновременно с това припечелва допълнително като автор на радиосценарии.

След разпада на трупата „АРТЕФ“ през 1940 г. Жул Дасен пристига в Лос Анджелис и скоро след това започва работа в Холивуд, където подписва седемгодишен договор с филмовата компания “Metro-Goldwyn-Mayer“ и още на следващата година дебютира с късометражната екранизация „The Tell-Tale Heart“ по разказ на Едгар Алан По. През 40-те години Жул Дасен снима множество филми, но през 1947 г. прекъсва договора си с „Metro-Goldwyn-Mayer“ и се връща в Ню Йорк. Започва да сътрудничи на независими кинокомпании и снима четири култови криминални „черни“ филма, носещи му известност и финансов успех - „Brute Force“ (1947), „Naked City“ (1948) в Ню Йорк, „Thieves’ Highway“ (1949) в Сан Франциско и „Night and the City“ (1950) в Лондон.

Левичарските политическите възгледи и изяви на Дасен слагат край на обещаващата му холивудска кариера. Обявен за комунист през епохата на маккартизма в САЩ, той е включен в черния списък на американската кинематография и е принуден да замине за Европа през 1953 г. Заедно със семейството си (съпругата Беатрис Лонер, дъщерите Джули и Рики и сина Жо Дасен) се установява в Париж, който по това време е пристан на холивудските емигранти.

След няколко години неуспешни опити да се върне към работата си в киното във Франция и Италия Жул Дасен накрая успява да продължи режисьорската си кариера във Франция, впоследствие в Гърция и отново в САЩ, като режисира филмите „Rififi (Du Rififi chez les Hommes“ (1955), „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964). Голяма част от филмите му, на първо място „Нощта и градът“, „Рифифи“ (с награда за най-добра режисура на Фестивала в Кан през 1955 г.) и „Топкапъ“ стават класика в жанра филм ноар. Според Франсоа Трюфо „Рифифи“ е най-добрият филм в този жанр.

През 1955 г. на фестивала в Кан Жул Дасен се запознава с младата гръцка актриса Мелина Меркури (1920—1994), развежда се с първата си жена Беатрис Лонер и в началото на 60-те години заедно с новата си съпруга Мелина Меркури се установява в Гърция. Двамата се превръщат в национални герои на Гърция. Мелина Меркури се снима в главните роли в няколко филма на Жул Дасен от този периода: „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964) и „Dream of Passion“ (1978).

Жул Дасен е продуцент и сценарист или съсценарист на повечето свои филми, като дори се снима в някои от тях под псевдонима Perlo Vita. Във филма „Never on Sunday“ (1959) Дасен и Меркури играят главните роли. В годините на диктатурата в Гърция (1967—1974) те живеят в Ню Йорк и във Франция, а впоследствие отново се завръщат в Атина, където Мелина Меркури става член на гръцкия парламент, а през 1981 г. - министър на културата на Гърция. След 1980 г., уморен от трудностите по финансирането на некомерсиално кино, Жул Дасен поставя основно театрални постановки в Атина. След смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. остава да живее сам в гръцката столица до смъртта си през 2008 г.

Филмография[редактиране | edit source]

  • The Tell-Tale Heart (1941)
  • Nazi Agent (1942)
  • The Affairs of Martha (1942)
  • Reunion in France (1942)
  • Young Ideas (1943)
  • The Canterville Ghost (1944)
  • Two Smart People (1946)
  • A Letter for Evie (1946)
  • Brute Force (1947)
  • The Naked City (1948)
  • Thieves' Highway (1949)
  • Night and the City (1950)
  • Du rififi chez les hommes (Рифифи) (1955)
  • Celui qui doit mourir (1957)
  • La Legge (1959)
  • Pote tin Kyriaki (Never on Sunday) (Никога в неделя) (1960)
  • Phaedra (1962)
  • Topkapi (Топкапъ) (1964)
  • 10:30 P.M. Summer (1966)
  • Hamilchama al hashalom (1968)
  • Up Tight! (1968)
  • Promise at Dawn (1970)
  • The Rehearsal (1974)
  • Kravgi gynaikon (1978)
  • Circle of Two (1980)

Външни препратки[редактиране | edit source]