Жул Дюмон-Дюрвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жул Дюмон-Дюрвил
френски мореплавател
Жул Дюмон-Дюрвил 
Роден: 23 май 1790
Конде сюр Ноаро, Франция
Починал: 8 май 1842  (на 51 години)
Мьодон, Франция

Жул Себастиан Сезар Дюмон-Дюрвил (на френски Jules Sébastien César Dumont d'Urville) (23 май 1790 - 8 май 1842) френски мореплавател, океанограф, офицер от военноморския флот, учен. Открива и изследва мястото на гибелта на експедицията на Жан Франсоа Лаперуз.

Ранни години 1790-1819[редактиране | edit source]

Роден в Конде сюр Нуаро, департамента Калвадос в семейство на съдебен чиновник. Когато е на 7-годишна възраст, баща му умира и с възпитанието му се занимават чичо му и майка му, която под влиянието на книгите на Жан-Жак Русо се старае синът ѝ да живее близо до природата, да се закалява, да бъде подвижен, ловък и здрав. Умее много добре да плува, лесно му се отдават всички науки, но има предпочитания към езиците.

През 1807 година завършва хуманитарния факултет на лицея в Кан и по настояване на чичо си, който иска да го прави инженер кандидатства в Политехническия институт, но се проваля на приемните изпити. Дюмон-Дюрвил повече не се връща в института и се записва юнга на търговски кораб. През цялото време съвестно изпълнявал задълженията си като през цялото свободно време чете главно книги по навигация, физика, история, ботаника, география, лингвистика, ентомология, етнография и др. Скоро получава чин гардемарин, през 1810 - гардемарин 1-ви клас, а през 1812 - звание лейтенант.

През 1815 година Дюмон-Дюрвил се жени за Адели Папен, дъщеря на часовникар, която му става спътник в живота до неговата смърт.

Експедиционна дейност 1819-1840[редактиране | edit source]

Първо плаване в Средиземно и Черно море 1819-1821[редактиране | edit source]

През 1819 година става помощник-капитан на кораба "Раковина", с който до 1821 година извършва ботанически, ентомолжки и археоложки изследвания по крайбрежията на Средиземно и Черно море.

През 1820 година по време на престоя на кораба в Егейско море, Дюмон-Дюрвил научава, че някакъв гръцки селянин е намерил в Милос антична статуя с отчупена ръка. Заинтересува се от находката, отива, вижда и преценява – шедьовър. Без да се пазари веднага купува статуята и я докарва в Париж. Така в музея Лувър се появява Венера Милоска.

През 1821 година чете доклад във Френската Академия на науките, който предизвиква голям интерес. Той разказва за находката на Венера Милоска, изследването на остров Санторин - неговите геоложки особености и флора. През следващата година издава публикации на тази тема и продължава да се занимава с ентомология и ботаника около Париж и бреговете на Сена.

Първо околосветско плаване 1822-1825[редактиране | edit source]

През август 1821 година получава звание капитан-лейтенант и през 1822-1825 участва в околосветската експедиция на Луи Исидор Дюпере. По време на плаването събира великолепен хербарий и уникална колекция от насекоми (над 11 хиляди), много от които (над 300) са неизвестни дотогава за науката. След това пътешествие Дюмон-Дюрвил получава звание капитан 2-ри ранг.

Второ околосветско плаване 1826-1829[редактиране | edit source]

От април 1826 до 25 март 1829 г. на кораба „Астролабия“ извършва второ околосветско плаване. През 1827 година изследва бреговете на Южния остров на Нова Зеландия. В архипелага Фиджи през 1827 открива островите Тотоя (18°57′ ю. ш. 179°48′ и. д. / 18.95° ю. ш. 179.8° и. д.) и Матуку (19°10′ ю. ш. 179°46′ и. д. / 19.166667° ю. ш. 179.766667° и. д.). На 11 юни край бреговете на остров Нова Каледония открива рифовете Астролабия. Откриване на част от североизточното крайбрежие на Нова Гвинея между 147° и 145° и.д., в т.ч. залива Астролабия (5°25′ ю. ш. 145°49′ и. д. / 5.416667° ю. ш. 145.816667° и. д.). Изследва и картира над 2000 км от северното крайбрежие на гигантския остров, в т.ч. откритите от него крайбрежните планини Торичели (1372 м) и Бевани (1617 м). На 2°35′ ю. ш. 140°45′ и. д. / 2.583333° ю. ш. 140.75° и. д. открива залива Хумболд (Телук-йос-Сударсо) и достига до Молукските о-ви.

От там Дюмон-Дюрвил се насочва към Тасмания, където научава потресаваща новина. Година по-рано, през май 1826 на остров Ваникоро в архипелага Санта Крус, английския капитан Питър Дилън намира следите от изчезналата експедиция на Жан-Франсоа Лаперуз, когото мореплавателите търсят вече 40 години. Веднага се насочва натам и на 21 февруари 1828 на остров Ваникоро (11°39′ ю. ш. 166°54′ и. д. / 11.65° ю. ш. 166.9° и. д.) окончателно открива останките на загиналата експедиция на Жан-Франсоа Лаперуз и му издига паметник.

Експедицията изминава 25 хил. мили. Определени са координатите на повече от 150 острови в архипелазите Тонга и Фиджи, като някои от тях новооткрити. Изработени са 65 карти, стотици рисунки на ландшафта, портрети на островитяни, облекло, съдове, оръжие, огромен хербарий (над 7000 вида), колекции от насекоми и минерали. Всичко това е събрано в 4-ри тома "Voyage de la corvette l'Astrolabe...", Paris, 1830-1833, v. I-IV («Пътешествие на Астролабия») и атлас с 53 карти.

През януари 1832 година Дюмон-Дюрвил изнася доклад на заседание на Парижкото географско дружество, в който говори за общите проблеми на Океания: география, история, произход на местното население. По негово мнение, Океания следва да се раздели на 4 региона по антропологичски признаци - Полинезия, Микронезия - населена с хора с по-светла кожа, Меланезия - с по-тъмна кожа и Малайзия. Скоро неговото предложение е прието и досега се използва делението на Океания, което предлага Дюмон-Дюрвил.

Трето околосветско плаване 1837-1840[редактиране | edit source]

Пътят на Дюмон-Дюрвил от Тасмания до Антарктида.

От 1837 до 1840 извършва плаване в Антарктика и Океания на корабите „Астролабия“ и „Зеле“.

През януари 1838 година корабите на Дюмон-Дюрвил преминават по маршрута на Джеймс Уедъл на юг, но срещат непроходими ледове, неуспяват да соктигнат до Южната полярна окръжност и се връщат обратно. Там са открити островите Жуенвил (27 февруари, 63°13′ ю. ш. 55°40′ з. д. / 63.216667° ю. ш. 55.666667° з. д.) и Астролабия (2 март, 63°16′ ю. ш. 58°45′ з. д. / 63.266667° ю. ш. 58.75° з. д.), а на 28 февруари – Земя Луи Филип.

През март и април 1839 година изследва югозападното крайбрежие на Нова Гвинея и вижда във вътрешността на острова високи планини, които са част от Снежните планини. В края на март посещава залива Тритон (3°51′ ю. ш. 134°06′ и. д. / 3.85° ю. ш. 134.1° и. д.), на западното крайбрежие на Нова Гвинея и го изследва.

След близо двугодишно плаване в тропически води корабите на Дюмон-Дюрвил в края на 1839 година отново се насочват на юг от Австралия към Антарктида с цел определяне местоположението на Южния магнитен полюс. На 20 януари 1840 г. на 68°00′ ю. ш. 140°00′ и. д. / 68° ю. ш. 140° и. д. французите откриват част от крайбрежието на Антарктида, което Дюмон-Дюрвил нарича на името на жена си – Земя Адели, слизат на брега и издигат френското знаме. По-късно, през 1914 година по настояване на Дъглас Моусън, морето миещо тези брегове е назовано на името на Дюмон-Дюрвил – море Дюрвил. Вторият кораб "Зеле", плаващ заподно от "Астролабия", на 30 януари, също се натъква на леден бряг и неговият командир, следвайки примера на началника на експедицията, назова в чест на своята жена – Земя Клери (вторично, 66°45′ ю. ш. 133°00′ и. д. / 66.75° ю. ш. 133° и. д.).

Същата година изследва южната част на архипелага Луизиада. В северната част на Торесовия проток, на 9°47′ ю. ш. 142°59′ и. д. / 9.783333° ю. ш. 142.983333° и. д. открива протока Мове. Резултатите от тази му експедиция излизат в два тома след неговата смърт под названието "Voyage sur Pôle Sud et dans l'Oceanie sur les corvettes l'Astrolabe et Zelée executé par... l'année 1837-1840", Paris, 1843-1850, v. I-II.

Последни години 1840-1842[редактиране | edit source]

През декември 1840 година на Дюмон-Дюрвил е присвоено звание контраадмирал. Френското географско дружество го награждава със златен медал. Започва да подготвя издаването на новата си книга за пътешествието си в Антарктика, но загива трагично, заедно със съпругата и единствения си син в железопътна катастрофа на 8 май 1842, връщайки се от празник във Версай.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Варшавский, А., Путешествия Дюмон-Дюрвиля, изд. «Мысль», М., 1977.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 154-157. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands. http://chapters.scarecrowpress.com/08/108/0810853957ch1.pdf
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 308. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 249-253, 272-273. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/
  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., стр. 40-41. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  • Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53-55. ISBN 978-619-90008-1-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jules Dumont d'Urville“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.