Жълтоклюна гарга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жълтоклюна гарга
Pyrrhocorax-graculus-0016-a.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Corvidae Вранови
род: Pyrrhocorax
вид: P. graculus Жълтоклюна
гарга
Научно наименование
Уикивидове Pyrrhocorax graculus
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Pyrrhocoraxgraculusmap.png
Ареал на разпространение

Жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus), наричана още хайдушка гарга, е средноголяма птица от семейство Вранови. Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена алпийска гарга. Среща се и в България, където е включена в Червената книга защитен вид.

Описание[редактиране | edit source]

Има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн. По-едра е от кос, дължината на тялото е 36-39 cm. Размахът на крилете е 65-74 cm. Теглото ѝ е 250-350 г.

Леко лети и отдалеч се чува нейният характерен звук „клиюу..клиюу”,доста звънко и силно и съвсем неприлично на граченето на другите птици.

Прилича на червеноклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax), като и двата вида имат гладка черна перушина и червени крака. Както името подсказва обаче, те се различават по цвета на клюна. Има сравнително по-дълга опашка от червеноклюната гарга, крилете са по-къси, по-малко правоъгълни и с по-заоблени ъгли[1].

Разпространение[редактиране | edit source]

Alpine Chough.jpg

Живее във високите планински части на Южна Европа - Алпите, Пиренеите, Балканите, Кавказ, както и в Атласките планини в Северна Африка[1]. Среща се още в Централна Азия и Индия. Обитава варовикови скали и жредла.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Храни се по високопланинските ливади, често на големи ята. Яде насекоми, други безгръбначни и семена през лятото и дребни безкостилкови плодове или остатъци от храна край лифтовете през зимата.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнезди в дупки по скални ниши, пукнатини и тераски, но винаги на недостъпно място. Край морето гнезди по издатините на стръмните крайбрежни скали. Гнездото е грубо, от клечки.

Снася 3-5 яйца от май до юли. Има едно люпило годишно[1].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Rob Hume, RSPB - Complete BIRDS of Britain and Europe (ISBN 0-7513-7354-0), стр. 367 (на английски)