Заберново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заберново
България
Red pog.png
Заберново
Област Бургас
Red pog.png
Заберново
Общи данни
Население 123 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 35,959 km²
Надм. височина 265 m
Пощ. код 8367
Тел. код 05958
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 30020
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ЗСАС)

Заберново е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Село Заберново се намира в Странджа планина на открит южен склон спускащ се от Босненското било към долината на река Велека. 68 km е разстоянието до Бургас, 44 km до общинския център Малко Търново по пътя през село Граматиково. Селото влиза в територията на Природен парк Странджа.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Заборна. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Заберново силно пострадва. Всичките 85 къщи са ограбени, а населението е избягало[1]. Към 1926 г. то има 333 жители.[2]

Забележителности[редактиране | edit source]

Параклис Св. Георги, построен през 1912 - 1913 г. от местни жители, в едната стена на параклиса има зазидан каменен блок, на който е изобразен тракийски конник. Местните хора вярват, че това е Св. Георги Победоносец.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Малкото останали местни жители всяка година почитат 15 август - Света Богородица. До параклис на 3 km от селото те приготвят курбани в нейна чест и за да се помолят за здраве и спокоен живот.

Всяка година в последната седмица от август се провежда местния събор, на които по традиция идват всички родени, израснали или свързани по някакъв начин със селото. Техният брой намалява с всяка година.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Заберново
  • Горо Горов (1905–1999), етнограф и фолклорист
  • Дядо Благо (1864–1938), псевдоним на Стоян Русев, детски писател
  • Киряк Балиев, деец на ВМОРО, секретар на заберновския революционен комитет[4]
  • Константин Мавроганов, деец на ВМОРО, ръководител на заберновския революционен комитет[5]
  • Петър Горов (1872–1956), революционер, деец на ВМОРО
  • Стоян Георгиев - Батето, деец на ВМОРО[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  2. а б в Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. http://www.clubextreme.org/node/55
  4. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 406.
  6. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14

Външни препратки[редактиране | edit source]