Загадката на долината Боскум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Загадката на долината Боскум
The Boscombe Valley Mystery
Bosc-02.jpg
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Оригинален език английски
Автор Артър Конан Дойл
Първо издание 1891 г.
Англия
Жанр Детективско-приключенски
Вид разказ
Поредица Шерлок Холмс Mistery stub.svg
Предходна Добре замислено
Следваща Петте портокалови семки

Преводач Красимира Тодорова
Загадката на долината Боскум в Общомедия

„Загадката на долината Боскум“ (на английски: The Boscombe Valley Mystery) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. За първи път е публикуван през 1891 г. в списание „Странд“. Включен е в книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикувана през 1892 година.

Сюжет[редактиране | edit source]

Bosc-01.jpg
Bosc-04.jpg

Холмс предлага на Уотсън да го придружи при разследването му на убийството на Чарлс Маккарти в Долината Боскум.

Според свидетелските показания, Чарлс Маккарти е тръгнал на разходка до езерото, а след него бързо е тръгнал и синът му Джеймс. След известно време дъщерята на Маккарти и нейните прислужнички ги виждат до езерото: баща и син спорят грубо за нещо и си крещят един на друг. Изплашено, момичето се връща в къщи, а скоро след това се прибира и Джеймс Маккарти. Той казва, че е току що е намерил баща си с разбита глава и непосредствено преди смъртта си Маккарти е говорил несвързано и като че ли е намекнал нещо за някакъв „плъх“ (rat – плъх на английски език).

Полицейското разследване обвинява Маккарти-младши за убийството и той трябва да се яви пред съда. От смърт решава да го спаси дъщерята на една от местните земевладелци, Алис Търнър, която от детството си е приятелка с Джеймс и много го обича. Тя моли за помощ инспектор Лестрейд, който пък се обръща към Шерлок Холмс. Бащата на Алис, г-н Джон Търнър, е бил дългогодишен познат с убития Маккарти. Те се познават още от времето, когато и двамата са работили при австралийските златотърсачи.

Холмс внимателно разследва събитията и заключава, че Джеймс Маккарти не лъже и той наистина е невинен. Всички доказателства сочат, че убиецът е висок, куц и левичар. Освен това Холмс се досеща, че, преди да умре, Маккарти не е говорил за „плъх“ (rat), а се е опитвал да каже „Баларат“ (Ballarat), име на място в Австралия. Това окончателно убеждава Холмс, че убиецът е Джон Търнър.

Bosc-08.jpg

Холмс се среща с Търнър в присъствието на Уотсън и го обвинява в убийство. Търнър се изповядва, но моли да не го предават на съда, защото е неизлечимо болен от диабет и скоро да умре. Холмс обещава да не казва нищо на полицията, но изисква Търнър да даде писмени показания. Така, ако Маккарти-младши все пак бъде осъден, то Холмс ще може да спаси от смърт един невинен. Уотсън записва показанията на Търнър, който откровено си признава всичко.

Bosc-10.jpg

Оказва се, че преди много години в Австралия, Търнър е бил тартор на банда, която е ограбила златните мини в близост до Баларат. Неговата банда е нападнала карета с голям товар от злато. Всички от охраната са убити, но Търнър пощадява живота на кочияша. Това е бил Чарлс Маккарти. Търнър заминава за Англия, закупува имение и започва тих и почтен живот, но много години по-късно се среща с Маккарти, който започва да го изнудва за пари. Децата на Търнър и Маккарти израстват заедно и се влюбват помежду си. Виждайки това, Маккарти-старши започва да иска от Търнър съгласие за брак между Алис и Джеймс. Търнър категорично възразява и по време на срещата им в близост до езерото, той убива Чарлс Маккарти. Маккарти-младши случайно е наблизо и успява да чуе предсмъртния вик на баща си. Търнър се скрива зад едно дърво и вижда как старецът умира в ръцете на сина си.

Холмс освобождава Търнър, а седем месеца по-късно Търнър умира. В съда Холмс доказва невинността на Маккарти-младши и разкриването на тайната на Джон Търнър не е необходимо. Не след дълго Джеймс се жени за Алис Търнър.

Адаптации[редактиране | edit source]

Разказът е екранизиран през 1921 г. в съвместния френско-британски едноименен филм с участието на Джордж Тревил в ролята на Холмс и Мистър Мойс като Уотсън.

През 1922 г. отново е филмиран във Великобритания с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън, през 1968 г. пак там с участието съответно на Питър Кушинг и Найджъл Сток, а през 1991 г. – с участието на Джеръми Брет и Дейвид Бърк. [1]

Разказът е адаптиран и като сериал по радио Би Би Си с участието на Клайв Мерисън в ролята на Холмс и Майкъл Уилямс като Уотсън.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сайт на Френското общество на Шерлок Холмс
Adventures of sherlock holmes.jpg
  • "The Boscombe Valley Mystery," Buffalo Courier (October 18, 1891), 10.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Cincinnati Times-Star (October 20, 1891), 6; (October 21, 1891), 6; (October 22, 1891), 6.
  • "The Boscombe Valley Mystery," The Courier-Journal (Louisville, Ky.) (October 17, 1891), 4.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Glasgow Weekly Mail (June 2, 1894), 7.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Inter-Ocean (Chicago) (October 17, 1891), 13.
  • "The Boscombe Valley Mystery," New York Sun (October 18, 1891), 21.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (July 23, 1905), 8-9.
  • "The Mystery of Boscombe Valley," St. Louis Post-Dispatch (October 23, 1891), 27.
  • "The Boscombe Valley Mystery," San Francisco Examiner (November 1, 1891), 17. illus.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrations by Fran Oelbaum. Scholastic Scope, 33, No. 7 (November 2, 1984), 4-9.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Scottish Border Record (Galashiels) (October 28, 1904), 4; (November 4, 1904), 4.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 2, No. 10 (October 1891), 401-416.