Загадката на долината Боскум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Загадката на долината Боскум
The Boscombe Valley Mystery
Корица на книгата
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет
Оригинален език английски
Автор Артър Конан Дойл
Преводач Красимира Тодорова
Първо издание 1891 г.
Англия
Жанр Детективско-приключенски
Вид разказ
Поредица Шерлок Холмс Mistery stub.svg
Предходна Добре замислено
Следваща Петте портокалови семки
Загадката на долината Боскум в Общомедия

„Загадката на долината Боскум“ (на английски: The Boscombe Valley Mystery) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. За първи път е публикуван през 1891 г. в списание „Странд“. Включен е в книгата „Приключенията на Шерлок Холмс“, публикувана през 1892 година.

Сюжет[редактиране | edit source]

Bosc-01.jpg
Bosc-04.jpg

Холмс предлага на Уотсън да го придружи при разследването му на убийството на Чарлс Маккарти в Долината Боскум.

Според свидетелските показания, Чарлс Маккарти е тръгнал на разходка до езерото, а след него бързо е тръгнал и синът му Джеймс. След известно време дъщерята на Маккарти и нейните прислужнички ги виждат до езерото: баща и син спорят грубо за нещо и си крещят един на друг. Изплашено, момичето се връща в къщи, а скоро след това се прибира и Джеймс Маккарти. Той казва, че е току що е намерил баща си с разбита глава и непосредствено преди смъртта си Маккарти е говорил несвързано и като че ли е намекнал нещо за някакъв „плъх“ (rat – плъх на английски език).

Полицейското разследване обвинява Маккарти-младши за убийството и той трябва да се яви пред съда. От смърт решава да го спаси дъщерята на една от местните земевладелци, Алис Търнър, която от детството си е приятелка с Джеймс и много го обича. Тя моли за помощ инспектор Лестрейд, който пък се обръща към Шерлок Холмс. Бащата на Алис, г-н Джон Търнър, е бил дългогодишен познат с убития Маккарти. Те се познават още от времето, когато и двамата са работили при австралийските златотърсачи.

Холмс внимателно разследва събитията и заключава, че Джеймс Маккарти не лъже и той наистина е невинен. Всички доказателства сочат, че убиецът е висок, куц и левичар. Освен това Холмс се досеща, че, преди да умре, Маккарти не е говорил за „плъх“ (rat), а се е опитвал да каже „Баларат“ (Ballarat), име на място в Австралия. Това окончателно убеждава Холмс, че убиецът е Джон Търнър.

Bosc-08.jpg

Холмс се среща с Търнър в присъствието на Уотсън и го обвинява в убийство. Търнър се изповядва, но моли да не го предават на съда, защото е неизлечимо болен от диабет и скоро да умре. Холмс обещава да не казва нищо на полицията, но изисква Търнър да даде писмени показания. Така, ако Маккарти-младши все пак бъде осъден, то Холмс ще може да спаси от смърт един невинен. Уотсън записва показанията на Търнър, който откровено си признава всичко.

Bosc-10.jpg

Оказва се, че преди много години в Австралия, Търнър е бил тартор на банда, която е ограбила златните мини в близост до Баларат. Неговата банда е нападнала карета с голям товар от злато. Всички от охраната са убити, но Търнър пощадява живота на кочияша. Това е бил Чарлс Маккарти. Търнър заминава за Англия, закупува имение и започва тих и почтен живот, но много години по-късно се среща с Маккарти, който започва да го изнудва за пари. Децата на Търнър и Маккарти израстват заедно и се влюбват помежду си. Виждайки това, Маккарти-старши започва да иска от Търнър съгласие за брак между Алис и Джеймс. Търнър категорично възразява и по време на срещата им в близост до езерото, той убива Чарлс Маккарти. Маккарти-младши случайно е наблизо и успява да чуе предсмъртния вик на баща си. Търнър се скрива зад едно дърво и вижда как старецът умира в ръцете на сина си.

Холмс освобождава Търнър, а седем месеца по-късно Търнър умира. В съда Холмс доказва невинността на Маккарти-младши и разкриването на тайната на Джон Търнър не е необходимо. Не след дълго Джеймс се жени за Алис Търнър.

Адаптации[редактиране | edit source]

Разказът е екранизиран през 1921 г. в съвместния френско-британски едноименен филм с участието на Джордж Тревил в ролята на Холмс и Мистър Мойс като Уотсън.

През 1922 г. отново е филмиран във Великобритания с участието на Ейли Норууд в ролята на Холмс и Хюбърт Уилис в ролята на Уотсън, през 1968 г. пак там с участието съответно на Питър Кушинг и Найджъл Сток, а през 1991 г. – с участието на Джеръми Брет и Дейвид Бърк. [1]

Разказът е адаптиран и като сериал по радио Би Би Си с участието на Клайв Мерисън в ролята на Холмс и Майкъл Уилямс като Уотсън.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сайт на Френското общество на Шерлок Холмс
Adventures of sherlock holmes.jpg
  • "The Boscombe Valley Mystery," Buffalo Courier (October 18, 1891), 10.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Cincinnati Times-Star (October 20, 1891), 6; (October 21, 1891), 6; (October 22, 1891), 6.
  • "The Boscombe Valley Mystery," The Courier-Journal (Louisville, Ky.) (October 17, 1891), 4.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Glasgow Weekly Mail (June 2, 1894), 7.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Inter-Ocean (Chicago) (October 17, 1891), 13.
  • "The Boscombe Valley Mystery," New York Sun (October 18, 1891), 21.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (July 23, 1905), 8-9.
  • "The Mystery of Boscombe Valley," St. Louis Post-Dispatch (October 23, 1891), 27.
  • "The Boscombe Valley Mystery," San Francisco Examiner (November 1, 1891), 17. illus.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrations by Fran Oelbaum. Scholastic Scope, 33, No. 7 (November 2, 1984), 4-9.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Scottish Border Record (Galashiels) (October 28, 1904), 4; (November 4, 1904), 4.
  • "The Boscombe Valley Mystery," Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 2, No. 10 (October 1891), 401-416.