Загадката на моста Тор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Загадката на моста Тор
The Problem of Thor Bridge
The Problem of Thor Bridge 01.jpg
Оригинален език английски
Автор Артър Конан Дойл
Първо издание 1922 г.
Англия
Жанр Детективско-приключенски
Вид разказ
Поредица Шерлок Холмс Mistery stub.svg
Предходна Откраднатият диамант
Следваща Лазещият професор

Преводач Ю. Дончев, Л. Весов,
Ц. Добруджалиев,
Вела Каралийчева, 1992
Милена Попова
Загадката на моста Тор в Общомедия

„Загадката на моста Тор“, преведен на български и като „Хитрото отмъщение“ (на английски: The Problem of Thor Bridge) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника „Архив на Шерлок Холмс“ (The Case-Book of Sherlock Holmes), за първи път публикуван в списание „Странд“ в периода октомври 1921 – април 1927 г.

Сюжет[редактиране | edit source]

Към Шерлок Холмс се обръща за помощ на известният Нийл Гибсън, кралят на златото. Съпругата му е застреляна в подножието на моста Тор, недалеч от семейното имение. Всички доказателства сочат, че виновна е младата красива гувернантка на децата на семейство Гибсън, госпожица Дънбар, която живее в къщата и изглежда е убила законната съпруга от желание да заеме мястото ѝ.

The Problem of Thor Bridge 07.jpg

Гибсън е груб и арогантен човек. Той не отрича, че след като любовта към жена му е преминала, е имал интерес към госпожица Дънбар, но категорично изключва гувернантката да е имала нещо общо с убийството. В крайна сметка, Холмс решава да извърши разследване, тъй като намира за съмнителни уликите срещу младото момиче. Холмс и Уотсън разглеждат местопрестъплението и откриват на парапета на моста Тор следа от удар, точно срещу мястото, където е намерено тялото.

На следващия ден Холмс и Уотсън посещават госпожица Дънбар в затвора. Тя откровено им казва, че по желание на госпожа Гибсън е отишла на среща с нея до моста Тор, но е избягала, когато съпругата се е нахвърлила върху нея в изблик на ревност. В края на разговора госпожица Дънбар уточнява, че преди на парапета на моста не е имало белег и Холмс получава прозрение. Придружен от Уотсън и местната полиция, той отива до моста Тор, където провежда експеримент. Холмс завързва с връв револвер, взет назаем от Уотсън за голям камък, доближава до главата си оръжието и го пуска, при което камъкът го повлича в реката, но преди това револверът се удря в парапета и оставя идентичен на първия белег върху парапета.

Впоследствие Холмс разяснява хода на събитията. Полудяла от ревност, съпругата на Гибсън решава да се самоубие, но в същото време да погуби младата си съперница, представяйки я за убийца. Тя скрива един револвер в стаята на гувернантката, организира среща с нея на моста и след като госпожица Дънбар си тръгва, се застрелва, така че револверът ѝ да потъне безследно.

Адаптации[редактиране | edit source]

Историята е адаптирана в сериала „Шерлок Холмс“ на Би Би Си от 1968 г. с участието на Питър Къшинг. Епизодът е изгубен.[1]

Историята е екранизирана и през 1991 г. в сериала на Granada TV „Шерлок Холмс“ с участието на Джеръми Брет.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Stuart Douglas - www.thiswaydown.org. Missing Episodes. // missing-episodes.com. Посетен на 2013-03-10.
  • "The Problem of Thor Bridge," Illustrated by G. Patrick Nelson. Hearst's International, 41, No. 2 (February 1922), 6-7, 69; 41, No. 3 (March 1922), 14-15, 60-62.
  • "The Problem of Thor Bridge," Illustrated by A. Gilbert. The Strand Magazine, 63, No. 374 (February 1922), 94-104; 63, No. 375 (March 1922), 211-217.
  • "The Crime at Thor Bridge," Sunday Chronicle (Manchester) (February 9, 1930), 9, 19. illus.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Загадка Торского моста“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.