Загорка АД

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„ЗАГОРКА“ АД
Типакционерно дружество
Индустрияпивоварство
Основаване1902 г.
СедалищеСтара Загора, България
Служителинад 800
Продукти
Продукциябира
СобственикHeineken
Уебсайтwww.heinekenzagorkabrewery.bg

„Загорка“ АД е акционерно дружество с основен предмет на дейност производство на бира, със седалище град Стара Загора.

Дружеството е правоприемник на:

  • Пивоварна фабрика „Бъдащност“ (1902 – 1918)
  • Пивоварна фабрика „Тракия“ АД (1918 – 1927)
  • Пивоварна фабрика „Загорка“ (1958 – 1968)
  • Пивоварен завод „Загорка“ (1968 – 1990)
  • Държавна фирма „Загорка“ (1990 – 1991)
  • „Загорка“ ЕООД (1991 – 1994)
  • „Загорка“ ЕАД (1994).

Както и на Пивоварна Ариана АД – гр.София, която през 2003 г. се влива в „Загорка“ АД.

История на „Загорка“ АД[редактиране | редактиране на кода]

1902 – 1927[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. завършилият медицина в Прага д-р Константин Кожухаров се завръща в гр. Стара Загора и заедно със свои съграждани решава да построи пивоварна фабрика в родния си град. В новото предприятие се влагат капитали на местното Кредитно акционерно дружество „Бъдащност“. То е основано през 1886 г. като Старозагорско икономическо търговско акционерно дружество „Бъдъщност“ с основен капитал 500 000 лева. С 2/3 от капиталите си дружеството извършва банкови и финансови операции, а останалите влага в търговски и индустриални начинания. През 1896 г. се трансформира в Търговско акционерно дружество, започва и изплащането на дивиденти. Дружеството става основен акционер на новата пивоварна фабрика „Бъдащност“. В нея са вложени 800 000 лева, машините са доставени от Чехия и Германия. Привлечени са специалисти пивовари от чужбина. Във фабриката работят 25-28 души при 12 часов работен ден. Предприятието се насърчава от държавата. През 1907 година на Лондонското изложение продукцията на пивоварната „Бъдащност“ получава първа награда. [1]

Пивоварната фабрика носи името „Бъдащност“, но старозагорци я наричат „Бирарията“. Предприятието първоначално преуспява с паричната подкрепа на основния си акционер, но само няколко години по-късно се сблъсква със сериозни трудности. На 8 юли 1907 г. работниците в пивоварната фабрика „Бъдащност“ обявяват стачка. Причините са тежките условия на труда и ниските заплати. [2]Пласментът на пивото среща затруднения, тъй като пивото тогава все още не е популярна напитка. Прави се опит за износ на продукцията в Истанбул, но поради липса на хладилни вагони, пласментът в чужбина се проваля. Липсват подготвени българи технолози, което налага да се ангажират чужденци от Чехия и Германия, което струва скъпо на предприятието. Главният кредитор – банка „Бъдащност“ също изпада във финансови затруднения. пивоварната фабрика спира разплащанията си и е обявена в несъстоятелност. Управлението е предадено на назначен от съда синдик – старозагорския адвокат Хараламби Недялков. Няколко години фабриката бездейства.[3]

През 1918 г., след края на Първата световна война други предприемчиви старозагорци – братя Златеви решават да възстановят пивоварната фабрика. Те създават акционерно дружество „Тракия“, в което освен граждани на Стара Загора се включват и акционери от други градове. Акционерното дружество изкупува от синдика всички сгради, машини и инсталации и започва възстановяването на пивоварната, която започва производство през 1921 г. Бирата произведена от „Тракия“ АД е висококачествена и се продава успешно в цяла Южна България. Предприятието има свои представителства в Ямбол, Бургас, Карнобат, Айтос, Елхово, Сливен, Хасково, Кърджали, Пловдив и Пазарджик. Значителни количества се пласират в Пещера, Якоруда, Банско и целия пирински край.[4] Старозагорското пиво е на трето място по продажби в страната след „Шуменско“ и „Прошеково пиво“.

Фабриката и околностите ѝ се превръщат в любимо място за разходка на жителите на Стара Загора. В почивните и празнични дни хората посещават новооткритите „бюфети“ и се наслаждават на старозагорското пиво. През 1927 г. фабриката се електрифицира изцяло. Осигурени са собствени изворни водоизточници. Закупуват се нови машини и инсталации.

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство за сметка на поощряване на винарската индустрия след Първата световна война, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред тях и тази в Стара Загора. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5]

Съгласно решението на картела през 1927 г. пивоварната фабрика „Тракия“ АД преустановява производството на бира. Всички машини, съоръжения и инсталации са продадени. Сградата на малцерая се наема от военното интендантство, което я използва за склад. В разорената фабрика остава да живее само един пазач със семейството си. Сградите са запазени, а околните терени се засяват със зърнени култури. Това, което оцелява през годините, по-късно става основа за изграждането на новата пивоварна фабрика „Загорка“.[6]

1954 – 1990[редактиране | редактиране на кода]

През 1954 г. българското правителство приема решение за възстановяване на пивоварната индустрия в Стара Загора. Започва изграждането на новата пивоварна фабрика „Загорка“. Фабриката влиза в редовна експлоатация на 6 април 1958 г. До края на 1958 г. са произведени 10 426 000 литра бира, през 1959 г. – 17 733 000 литра, през 1965 г. производството достига 27 062 000 литра. През 1963 г. влизат в експлоатация разширено депозитно отделение с вместимост 2 млн. литра и ферментационно отделение с вместимост 300 хил. литра. През 1965 – 1970 г. се изгражда нов малцерай, оборудван с чешка техника, с годишен капацитет 4500 тона малц; влиза в експлоатация и ново бутилково отделение с производителност 15 хил. бутилки за час. Асортиментът на произвежданата продукция включва четири вида двойно филтрирано пиво: светло – 10% екстрактно съдържание, светло тип „Пилзен“ – 13%, черно – 12% и пиво, и тъмно тип „Портер“ – 18%.[7]

През 1960 – 1970 г. производството на бира непрекъснато нараства. Годишното производство на бира през годините се движи както следва: през 1960 г. – 17 235 000 л., 1962 г. – 21 532 000 л., 1964 г. – 24 356 000 л., 1966 г. – 28 527 000 л., 1968 г. – 33 481 000 л., 1970 г. – 39 995 000 л. За периода производството на малц също се увелчава: през 1958 г. са произведени 809 тона малц, 1960 г. – 1028 тона, 1962 г. – 940 тона, 1964 г. – 1019 тона, 1966 г. – 573 тона, 1968 г. – 3290 тона, 1970 г. – 4606 тона.[8]

В края на 1960-те години, фабриката е преименувана на Пивоварен завод „Загорка“.

През 1970-те и 1980-те години в резултат на модернизацията на предприятието производството продължава да расте. Годишното производство на бира през годините се движи както следва: през 1975 г. – 70 169 000 л., 1982 г. – 58 693 000 л., 1984 г. – 59 092 000 л., 1986 г. – 59 622 000 л., 1988 г. – 61 461 000 л., 1990 г. – 69 521 000 л. За периода производството на малц също се увеличава: през 1975 г. са произведени 5266 тона малц, 1982 г. – 4566 тона, 1984 г. – 15504 тона, 1986 г. – 15563 тона, 1988 г. – 15580 тона, 1990 г. – 15741 тона.[9]

В края на 1984 г. започва генерална реконструкция и модернизация на завода. Изгражда се ново въздушно и хладилно стопанство, монтират се две нови чешки варилни инсталации, 19 бр. белгийски цилиндрично конични апарати, инсталация за измиване и дезинфекция, нови кизелгурови филтри, нови бутилиращи машини, изгражда се ново успокоително отделение с 12 съда, построяват се нови складове за пиво и амбалаж и склад за ечемик в с. Трънково.[10]

В края на 1980-те „Загорка“ започва да изнася в чужбина. Произведена е първата българска безалкохолна бира – „Zagorka Vita“, предназначена за износ в Близкия изток. През 1981 г. „Загорка“ за пръв път се представя на международното състезание Monde Selection. Оттогава печели общо 11 отличия, от които три сребърни, седем златни медала и голямата награда – злато и трофей за качество през 1985 г.[11]

След 1990 г.[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 152/06.12.1990 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост се образува фирма с държавно имущество „Загорка" – гр. Стара Загора. На 8 януари 1991 г. в търговския регистър при Окръжен съд – Стара Загора е вписана Държавна фирма „Загорка", като правоприемник на активите и пасивите на Пивоварен завод „Загорка" от прекратеното СО „Българско пиво".

С ПМС № 176/1991 г. държавната фирма се преобразува в „Загорка“ ЕООД, като правоприемник на активите и пасивите на ДФ „Загорка“, което се вписва в търговския регистър на 31.10.1991 г. С решение на Старозагорския окръжен съд от 19.10.1994 г. се вписва преобразуването на „Загорка“ ЕООД в „Загорка“ ЕАД.

„Загорка“ АД – Стара Загора, е първото приватизирано пивоварно дружество в България. На 28.10.1994 г. „Брюинвест“ („Brewinvest“), регистрирано в Гърция, в което с по 50% акционери са пивоварната компания „Heineken“, Холандия, и „Кока-Кола Хеленик ботлинг къмпани“ („Coca-Cola Helenic Bottling Company“) закупуват 80% от акциите на дружеството за 21,7 милиона щатски долара.

С решение на Старозагорския окръжен съд от 22.03.1995 г. формата на дружеството се променя в „Загорка“ АД.

През 1997 г. Brewinvest („Хайнекен“ и „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Кампъни“) придобиват чрез борсата мажоритарен дял и от акциите на „Пивоварна Ариана“ АД – София.

През 1998 г. „Загорка“ АД е сертифицирана по международния стандарт ISO 9002. През ноември 2005 г. компанията е сертифицирана по нова интегрирана система за управление на качеството и околната среда ISO 14 001:2004.

През 2001 г. общите инвестиции на „Хайнекен“ и „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Кампъни“ в Загорка надхвърлят 60 милиона лева, вложени в реконструкция и модернизация на ферментационната система (6 милиона евро), филтрацията (1 милион евро), охлаждащата система (1 милион евро), в изграждането на нова бутилираща линия (7 милиона евро), нова линия за пълнене на кегове (2 милиона евро) и закупуването на екологични каси (5 милиона евро).

През 2002 г. пивоварната е пазарен лидер в България с 26% пазарен дял.

През 2003 г. „Пивоварна Ариана“ АД се влива в „Загорка“ АД.

През 2004 г. е изграден нов пивоварен цех за над 2 милиона евро. Инвестициите в „Загорка“ АД от приватизацията до края на 2006 г. са около 90 милиона евро. През 2008 г. „Загорка“ АД е пазарен лидер с 35,6% пазарен дял.

През октомври 2013 г. пивоварна „Загорка АД“ открива новия си склад за готова продукция, който е проектиран и сертифициран по световнопризнатия метод за оценяване на екологичните показатели на сгради от всякакъв тип – BREEAM. Това е първата зелена индустриална сграда в България, а и първата пивоварна на „Heineken“ в целия свят, която притежава такъв зелен склад.[12]

История на „Пивоварна Ариана“ АД[редактиране | редактиране на кода]

Марки бира[редактиране | редактиране на кода]

В портфолиото на „Загорка“ АД са включени следните марки бира:

  • Загорка в четири разновидности:
    • „Загорка Спешъл“ – светла бира с екстрактно съдържание 11,4° P и алкохолно съдържание 5,0 об. %
    • „Загорка Голд“ – премийна светла бира с алкохолно съдържание 5,0 об. %
    • „Загорка Резерва“ – тъмна сезонна бира с екстрактно съдържание 14.5° P и алкохолно съдържание 6,0 об. %
    • „Загорка Фюжън“ – светла сезонна плодова бира с алкохолно съдържание 2 об. % със сок от бяло грозде
  • Ариана в две разновидности:
    • „Ариана светло“ – светла бира с екстрактно съдържание 10° P и алкохолно съдържание 4,5 об. %
    • „Ариана тъмно“ – тъмна бира с екстрактно съдържание 13° P и алкохолно съдържание 5,5 об. %
  • Столично – силна тъмна бок бира, с алкохолно съдържание 6,5 об. % и екстрактно съдържание 16° Р
  • Heineken – международна марка на Хейнекен Груп; произвежда се по лиценз.
  • Amstel – международна марка на Хейнекен Груп; произвежда се по лиценз.
  • Desperados – международна марка на Хейнекен Груп; бира с аромат на текила, с алкохолно съдържание 5,9 об. %.

Някои от продуктите на „Загорка“ АД са награждавани многократно от различни престижни организации. 4 от марките в успешното портфолио на „Загорка“ АД (Загорка, Zagorka Rezerva 2011, Ариана и Ариана Тъмно) получиха златни медали на международните годишни селекции за качество 2012, организирани от Международния институт по качество Монд Селексион.[13]

Икономически данни[редактиране | редактиране на кода]

Загорка АД e лидер на пазара на бира в България с пазарен дял от 31% през 2004 г. През 2005, 2006, 2007 г. пазарният ѝ дял непрекъснато расте като за 2008 г. е 35,6%.

Пивоварната е част от групата на Heineken. Загорка АД е на 4-то място в Област Стара Загора по нетни приходи от продажби за 2003 г. (76 135 000 лв., ръст от 128,8%) и на 6-о по реализирана печалба (2 839 000 лв.). За 2004 г. печалбата на пивоварната е над 7 млн. лв. (по предварителни данни). Фирмата е отличавана през 2003 и 2004 г. с наградата „Златна роза“ като водещ данъкоплатец в България. За 2005 година „Загорка“ АД регистрира печалба по международните счетоводни стандарти преди лихви и данъци от 4 747 000 евро, която е с 15% по-висока спрямо 2004 г. За дружеството работят над 650 души, при средна възраст под 35 години.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Правилникъ за службата на Парната пивоварна фабрика „Бжджщность“ край Ст. Загора. Ст. Загора, п-ца Светлина, 1909, стр.24.
  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г.
  • Паунков, Петър: История и развитие на пивоварната промишленост в България – Преструктуриране на индустрията, „Съюз на пивоварите в България“, София, 2006 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванова, Е. - „Стара Загора и околията в българската икономика до края на Първата световна война“, в сп.Исторически преглед, БАН, 2001 г., том. LVII (2001) 5-6, с.197-226
  2. „Българска комунестическа партия. Документи на централните ръковосни органи. 1906-1908“, София, 1979, изд.Партиздат, с.405
  3. Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г. с.34 – 35
  4. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.36 – 37
  5. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46
  6. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.38
  7. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.111 – 113
  8. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.114
  9. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.191
  10. Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.185 – 187
  11. Константин Николов, „Бира с характер“, сп.„Регал“, 2012 г., бр.10, с.19 – 20
  12. „Загорка“ с първата зелена индустриална сграда у нас, „Вести“, 22.10.2013 г.
  13. „Загорка" с четири златни медали от Monde Selection, money.bg, 05.07.2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]