Загреб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 45.816667° с.ш. 15.983333° и.д.

Загреб
Zagreb
Zagreb hl001.jpg
'
Местоположение
Croatia location map.svg
ButtonRed.svg
Загреб
Данни
Окръг: Загребска жупания
Население: 779 145 ()
Надм. височина: м
Геогр. положение: 45° 49' 0" сев. ш.
15° 58' 59" изт. д.
Пощ. код: 10 000
Тел. код: 01

Герб на Загреб

Загреб (на хърватски: Zagreb), също и Аграм е столицата на Хърватия. През 2005 г. населението му е 973 667 души, като в столичната област живеят 1 609 525 (загребска, крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медвеница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение — в северозападната част на Панонския басейн, който се простира до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони — предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Katedrala11.jpg

Търговското положение, индустриалната концентрация (металообработване, електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика (Плива), печатарна и кожена индустрия, дървообработване, хартиена промишленост и други), научните и изследователските институции и индустриалните традиции са в основата на икономическия живот на града. Градът е напреднал (по източноевропейските стандарти), но средните доходи и цените са все още под нивото на тези на запад.

В Загреб са разположени централни държавни административни тела (законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравеопазващи, културни, транспортни и други).

История[редактиране | edit source]

Хърватският народен театър в Загреб

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094. През тази година унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242, но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век двете общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Двете средновековни общини, Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период Загреб е наричан с немското си име Аграм.

Между двете световни войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те от нови жилищни райони южно от реката, така нареченият Нови Загреб. Градът се разраства също на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Загреб
Починали в Загреб
Други

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]