Загуба на устойчивост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За травмата „изкълчване“, вижте Изкълчване (медицина).

Загуба на устойчивост е явление в механиката, което се наблюдава конструктивни елементи (греди, прътове, колони), подложени на натискови напрежения. То представлява разрушаване на конструктивния елемент преди достигане на якостта на материала, от който той е изграден, и зависи от неговата стройност. Освен в технически, изкълчване се наблюдава и в биологични структури, като стъбла на тревисти и дървесни растения или кости на гръбначни животни.