Зайчар
Тази статия е за града в Източна Сърбия. За селото в Югоизточна България вижте Зайчар (село).
| Зайчар | |
| Зајечар/Zaječar | |
 Централната част на града. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Зайчар
Зайчар на картата на Сърбия
|
|
| Общи данни | |
| Община | Зайчар |
| Окръг | Зайчарски |
| Население | 39 800 души (2002) |
| Надморска височина | 137 m |
| Географско положение | 43° 54' 15" сев. ш. 22° 17' 4" изт. д. |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 Централноевропейско стандартно време (CET) |
| Телефонен код | 019 |
| Пощенски код | 19000 |
 |
|
За̀йчар (на сръбски: Зајечар или Zaječar) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България. Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.
Съдържание |
История [редактиране]
За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ, във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.). Една част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга са преселници в края на ХVІІІ век от Тетевенско и говорят източнобългарски диалект, и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одринския мирен договор (1929), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829).[1] През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв (Т. Павлов, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.).
По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 13 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9 500 души.[1]
Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.
Население [редактиране]
Населението на града през 2002 година е 39 491 души.
Етнически състав [редактиране]
(2002)
- сърби - 37 500 (94.95%)
- цигани - 233 (0.59%)
- югославяни - 219 (0.55%)
- власи - 159 (0.40%)
- черногорци - 131 (0.33%)
- македонци - 111 (0.28%)
- българи - 84 (0.21%)
Личности [редактиране]
- Родени в Зайчар
Лиляна Белева (1940 - 1995), писателка от Република Македония;
Сава Дацов (1857 - 1940), български икономист, академик и председател на Поморавския научен комитет;- Павел Недков (1873 - 1932), български педагог и музикален деец[2]
Светозар Маркович (1846 - 1875), сръбски общественик и политик;
Побратимени градове [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 - 228.
