Законник на Хамурапи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кодекс Хамурапи
Code-de-Hammurabi-2.jpg
Code-de-Hammurabi-1.jpg

Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамурапи) е сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (1750 - 1686 г. пр.н.е.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия.

Написан на акадски, това е по-скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономиката и вавилонската монархия от II хл. Пр. Хр.

Вавилон се счита за родина на първата конституция в света, това е т. нар. Кодекс на цар Хамурапи (Хамураби), създаден през 1792-1750 г. преди новата ера. Конституцията, която включва 282 параграфа и цели утвърждаване на робовладелския строй, е прилагана 12 века след смъртта на владетеля.

Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамураби) е сборник със закони на вавилонския цар Хамураби (1728-1686 г. пр. Хр.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия. Надписан на акадски, това е по скоро сборник от правни текстове, отколкото законодателство в съвременния смисъл на тази дума. 282-та члена съставляват уникален извор за изучаване на обществото, икономиката и вавилонската монархия от второто хилядолетие преди Христа.

Основните задачи, които трябвало да реши законникът били: - да се издигне авторитета на владетеля; - да се запази мирът в държавата; - да се осигури ред в нея. Когато тези закони са открити, се забелязва очевидното им сходство със законите, приписвани на Моисей от Библията. Мойсеевите закони, обаче дори според традиционалистите безспорно са създадени няколко века по-късно и това кара някои рационалисти да въведат догмата, че кодексът на Хамурапи е непосредствен или далечен първообраз на древноеврейската правна система.

След като се качва на престола, Хамураби обявява налагането на справедливостта за една от първостепенните си задачи, а формулата, с която е известна втората година от неговото царуване, гласи: „....Годината, в която той въведе в земите си справедливост...

Справедливостта, за която става въпрос, засяга предимно стопанския живот, тъй като изразът "той въведе в земите си справедливост" означава, че е наложил нещо като мораториум или всеобщо опрощаване на дълговете. В края на третото хилядолетие преди Христа неравенството в икономическата сила, появило се с времето между храмовите имоти и собствениците на семейна земя и между едрите и дребните земевладелци, поражда ситуация, при която дребните земевладелци и арендаторите понасят първите удари от бедствия като наводнения, глад или болести по растенията. За да преживеят трудностите, дребните свободни селяни са принудени да взимат от храма или богатите търговци заеми срещу лихва. С годините повечето селяни стават жертва на смазващи задължения. Единственият изход от това положение е всеобщото опрощаване на дълговете и новото начало - именно това означава въвеждането на справедливост.

Има следи от подобна ситуация и в Стария завет, където Левит (Глава 25, посветена на годината на юбилея) постановява, че на петдесетата година беднякът, принуден да заложи имотите си или да се продаде в робство, отново получава правата си и встъпва във владение. Годишната формула на Хамурапи "Той въведе в земите си справедливост" явно не съдържа препратка конкретно към законите, ала изложените по-горе икономически мерки вероятно са фактор за появата на първите кодекси.

Кодексът на Хамураби започва с определянето на различни цени на стоки по тържищата. По всяка вероятност зад стелата на Хамураби (издигната, та всички да виждат текста на царските закони), лежат по-прости документи за допустимите цени. Доказателства за това се откриват и в самите закони на Хамураби. В основата си, законникът е сбор от записани обичаи. В него има уводна част обясняваща целите на закона (“...за да възпее законността в царството...”).

Текста на Хамураби няма структурата на цялостен закон, липсват структурирани разпоредби. Не се прави разлика върху наказателно и наследствено право. Кодексът регламентира сделките за земя, договорите за заем и техните обезпечения. Договорите се сключват в присъствието на свидетели. Личното обезпечение се гарантира с личността, т.е., срещу заема се поставя кредитирания или негов роднина, върху когото заемодателя има пълни права докато заемът не бъде върнат. Продажбата на чужда вещ се наказва със смърт. По отношение на семейното право се дефинира, че мъжът е господар на семейството. Той има право да продава децата си. Жената има право на развод. Тя няма право на завещание. Всичко се наследява от мъжете.

Основната част на законника е наказателна, като отговорността е колективна, а санкцията за повечето престъпления е смърт. Характерно за санкциите е и “възмездието”(каквото си причинил това ще изтърпиш). За първи път се появява глобата като имуществена санкция.

Наказателния процес е публичен, осъществява се чрез свидетели даващи показания. Процеса започва по инициатива на пострадалия; държавата не налага санкции по своя инициатива. За първи път в закона се прави разлика между престъпленията. Санкцията се съобразява с условията на деянието на престъпника.

Хамураби прави разлика между леки и тежки престъпления. За първи път санкцията се определя в зависимост от това към коя каста принадлежи нарушителя. Съществува и санкция като заклеймяването (удряне на печат върху челото), членовредителни (с осакатяване) санкции и др. Някои от текстовете на закона са запазени и до днес:

  • Ако човек, като обвини под клетва човек, хвърли върху него [подозрение в] убийство и не докаже това, обвинителят трябва да бъде убит.
  • Ако човек хвърли върху друг подозрение в магьосничество и не докаже това, онзи, върху когото е хвърлено подозрението, трябва да отиде към Реката и да се хвърли в Реката. Ако Реката го завладее, обвинилият го може да вземе неговата къща; ако Реката очисти този човек от обвинението и той остане здрав и читав, онзи, който е хвърлил върху него подозрението в магьосничество, трябва да бъде убит, а онзи, който се е хвърлил в Реката, получава къщата на обвинителя си.
  • Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание за престъпление, не докаже казаните от него думи, то ако това е съдебно дело за живот, тоя човек следва да бъде убит. Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание по съдебно дело за храни или сребро, той трябва да понесе наказанието, определено по такова съдебно дело.
  • Ако съдията произнесе присъда, постанови решение, изготви документ с печат, а след това измени присъдата си, този съдия трябва да бъде изобличен в изменяване на присъдата и трябва да плати в 12-кратен размер иска, предявен по това съдебно дело, а също трябва да бъде свален в съвета от съдийското си кресло и никога вече не трябва да заседава със съдиите в съда.
  • Ако човек открадне имущество на бог или на двореца, той трябва да бъде убит и онзи, който взема от ръцете му откраднатото, трябва да бъде убит.
  • Ако човек купи от ръката на син на човек или от ръката на роб на човек без свидетели и договор или вземе на съхранение сребро или злато, или роб, или робиня, или вол, или овца, или магаре, или каквото и да било, тоя човек е крадец, той трябва да бъде убит.
  • Ако човек открадне вол или овца, или магаре, или свиня, или лодка, то, ако това е божие или ако то е дворцово, той трябва да го върне в 30-кратен размер, а ако то принадлежи на мушкенум, той трябва да го върне в 10-кратен размер; ако ли пък-крадецът няма с какво да го върне, той трябва да бъде убит.
  • Ако човек, на когото се е загубило нещо, намери загубената си вещ в ръцете на друг човек и онзи, в чиито ръце се намери загубената вещ, каже: „Продаде ми я продавач, аз я купих пред свидетели", а стопанинът на загубената вещ каже: „Аз ще представя свидетели, познаващи моята загубена вещ", то купувачът трябва да доведе продавача, който му е продал вещта, и свидетелите, пред които той е купил; също и стопанинът на загубената вещ трябва да представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ. Съдиите трябва да разгледат тяхното дело, а свидетелите, пред които е дадена покупната цена, и свидетелите, познаващи загубената вещ, трябва да разкажат пред бога онова, което знаят. Ако продавачът е крадец, той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да си получи загубената вещ, купувачът трябва да вземе от къщата на продавача среброто, което е претеглил. Ако купувачът не доведе продавача, който му е продал, и свидетелите, пред които е купил, а само стопанинът на загубената вещ представи свидетели, познаващи неговата загубена вещ, купувачът е крадец; той трябва да бъде убит; стопанинът на загубената вещ трябва да получи своята загубена вещ.....”

Като цяло Законника на Хамураби” има висока правна култура. Появява се клетвата в наказателния процес, като гаранция за истинност. Кодексът на Хамураби не представлява пълна законова система. В увода и заключителната му част Хамураби не претендира да е кодифицирал всички съществуващи закони и не е трудно да си представим въпроси, за които в Кодекса не са посочени закони, но които сигурно е трябвало да бъдат уреждани по съдебен път. Така например има закон, уреждащ отвличането на сина на свободен гражданин, но в него не се говори за отвличането на дъщерята или жената на свободните граждани.

След като не е кодифицирал съществувалите по онова време закони, Хамураби явно е имал друга цел, отчасти свързана с политическите и военните му успехи. В границите на създаденото от него царство, разпростряло се от Югозападен Иран до Източна Сирия, има множество бивши градове държави и дребни княжества макар и те да са обединявани от културата, местните обичаи се различават съществено. Освен това в областта живеят хора от два различни археологически слоя от една страна, потомците на жителите на старите градове държави, а от друга, потомци на амореите, преселили се по тези места преди две-три столетия, и в някои случаи, например в наказанията за нанесени телесни повреди, обичаите на двете посочени групи се различават много. Всеки, имащ отношение към съдебно дело, очаква то да бъде решено в съответствие с практиката в етническата група, към която спада. Неизменно обаче възникват правни спорове между представители на различни градове държави или между хора с различно потекло и тогава в съдебното решение преобладава една от двете съдебни практики. В такива случаи окончателната дума принадлежи на Хамураби; именно това представляват неговите закони - те са решения по конкретни случаи, включват и принципите, които е прилагал при решаването на конкретни казуси и които се е разпоредил да бъдат записани, та с тях да бъдат съобразени решенията и при бъдещи съдебни искове.

Запазили са се клинописни плочки, откъдето личи, че Хамураби и неговите наследници на престола са издавали царски укази, от които представителите на царската власт да се ръководят при гледането на съдебни дела. В едно писмо на царя до негов чиновник той му заръчва да произнесе присъда в съответствие с указите, с които разполага. Тези Царски укази, които понякога видоизменят съдържанието на общоприетите закони, отсъждат кой от правните актове на два града да бъде приложен или постановяват дали някой закон наистина е обезсилен, явно са в основата на такъв внушителен документ като Кодекса на Хамураби -и наистина, както личи, сърцевина на Кодекса са не абстрактни декрети, а различни решения в конкретни правни казуси. От протоколите на множество съдебни заседания, се вижда, че принципите, залегнали в законите на Хамураби, са спазвани във Вавилония повече от хилядолетие след неговата смърт. Да вземем например едно дело, гледано чак през 527 г. пр. р. Хр. Четирима работници са изправени пред Събранието на Урук по обвинение, че са откраднали две патици, собственост на храма, и делото е гледано в присъствието не само на двамата управители на храма, но и на представители от престолния град. Човек би си казал, че едва ли си е струвало да се вдига толкова шум заради кражбата на две патици. Ако обаче се обърнем към законите на Хамураби, ще разберем защо е станало така. Параграф шести от тях постановява, че ако някой открадне нещо, принадлежащо на бог или на двореца, той трябва да бъде умъртвен, а параграф осми гласи: ако някой е откраднал вол, овца, магаре, прасе или лодка и те принадлежат на бог или на двореца, крадецът трябва да заплати трийсеткратно стойността им. Кражба, извършена вътре в храма или двореца, е смятана за по-тежко престъпление, защото се възприема като кощунство. Оспорваният проблем в делото от 527 г. пр. р. Хр. явно е дали за престъплението трябва да се даде смъртна присъда. Той възниква заради характера на показанията, дадени от подсъдимите, които заявяват "Гмуркахме се в реката зад стената... скрихме двете патици, които убихме, в тинята". Тоест те твърдят, че когато са извършили закононарушението, са се намирали на реката край стената на храма, с други думи, извън неговите земи. Показанията им са били приети и присъдата е по-лека трийсеткратно обезщетение.

Наказанията, които предлага Хамураби в никакъв случаи не могат да се нарекат цивилизовани. Ето защо, те връщат законите обратно към древността. Нещо повече, прави впечатление, че законите не предлагат превенция или предупреждение, те направо налагат наказание, за разлика от съвременните закони, които са издържани в стила на предупреждението или доказване на вината.

Външни препратки[редактиране | edit source]