Закон за защита на държавата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон[1], гласуван от 21 Обикновено Народно събрание на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, които са в опозиция или са организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. Законът няма основание в действащата в момента Търновска конституция.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.[2]

На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През м. април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.[3]

Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.

На 16 март 1925 г. 21 Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон — Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.[4]

През м. юли 1934 г. след Деветнадесетомайския преврат (1934) ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от правителството на министър-председателя Кимон Георгиев Наредба-закон за изменение и допълнение на Законо за защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.[5] Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (одобрен с указ № 13 от 1 септември 1934 г.).[6]

Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на съпротивата срещу участието на страната във войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, 25 Обикновено Народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.[7]

На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита на войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа.[8]

ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от първото правителство на ОФ.

Законът за защита на държавата предизвиква нееднозначна реакция в интелектуалните среди. Сред репресираните по този закон е и поетът Гео Милев, [9], който изразява опозицията си и в лирична форма[10]:

да могат задуши гордото съзнание

гласа, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей —
измислиха всекой по една секира —
днешните управници на България измислиха
чудовищния Закон за „защита на държавата“ —
за да уморят всичко, дето не умира!

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72
  2. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 72
  3. Божилов И. и кол., История на България,С., 1993, с. 597-598
  4. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 78-80
  5. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 137-138
  6. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 135
  7. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 195-196
  8. Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 198-199
  9. Гео Милев, LiterNet
  10. Гео Милев, Отворено писмо до г. Борис Вазов, 30 януари 1925

Външни препратки[редактиране | edit source]