Закон на Тициус-Боде

Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г. и популяризирано от Йохан Боде.

Закон

Според него, ако към всеки член на редицата ($a$):

$0, 3, 6, 12, 24, 48, 96,...$,

прибавим числото 4 и резултата разделим на 10, тогава членовете на новата редица:

$0,4; 0,7; 1,0; 1,6; 2,8; 5,2; 10,0;...$,

приблизително ще отразяват разстоянията до Слънцето на планетите от слъчевата система в астрономически единици. Формулата е $L_{AU} = \frac{a+4}{10}$.

Според тази калкулация, числото 2,8 показва, че между Марс и Юпитер би трябвало да съществува планета, която не е известна на астрономите и поставило закона на Тициус-Боде под съмнение. През 1781 г. Уилям Хершел открива планетата Уран, която се намира на 19,2 астрономически единици от Слънцето. В този случай, изчисленията според закона на Тициус-Боде показват, че разстоянието е 19,6 астрономически единици и съмненията в закона отпадат. Този факт подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, която би трябвало да се намира между Марс и Юпитер.

На 1 януари 1801 г., италианския астроном Джузепе Пиаци открива планетата-джудже Церера, която е на разстояние 2,8 астрономически единици от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като Астероиден пояс.

Въпреки това, изчисленията по закона на Тициус-Боде за разстоянието от Слънцето до планетите Нептун и Плутон, много се различават с реалните.