Закон на Тициус-Боде
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г. и популяризирано от Йохан Боде.
Закон[редактиране | редактиране на кода]
Предположеният закон свърза размера на орбитите на планетите със степените на числото 2. По-точно, ако членовете на поредицата k= 0, 1, 2, 4, 8, 16,... се умножат с числото 3 и към полученото се добавя 4, се добива поредицата:
- 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100,...
За Слънчевата система законът свързва голямата полуос на орбитите на планетите, измервана в астрономически единици (АU), с числата:
- 0.4, 0.7, 1.0, 1.6, 2.8, 5.2, 10.0,...
През 1781 г. Уилям Хершел открива планетата Уран, която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът изглежда се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2,8. Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, а нейното отсъствие хвърля съмнение върху валидността на закона.
На 1 януари 1801 г., италианският астроном Джузепе Пиаци открива планетата джудже Церера, която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като Астероиден пояс.
Местоположението на Нептун, открит по-късно, не се съгласува със закона, но Плутон се оказва на предсказаното място.
| Планета | k | T-Б пресметнато разстояние (AU) |
Измервано разстояние (AU) |
% отклонение (пресметнато спрямо измервано) |
|---|---|---|---|---|
| Меркурий | 0 | 0.4 | 0.39 | 2,56% |
| Венера | 1 | 0.7 | 0.72 | 2,78% |
| Земя | 2 | 1.0 | 1.00 | 0,00% |
| Марс | 4 | 1.6 | 1.52 | 5,26% |
| Церера1 | 8 | 2.8 | 2.77 | 1,08% |
| Юпитер | 16 | 5.2 | 5.20 | 0,00% |
| Сатурн | 32 | 10.0 | 9.54 | 4,82% |
| Уран | 64 | 19.6 | 19.2 | 2,08% |
| Нептун2 | 128 | 38.8 | 30.06 | 29,08% |
| Плутон1 | 256 | 77.2 | 39.44 | 95,75% |
1 Церера се приема за планета от 1801 до към 1860 г.; Плутон е приеман за планета от 1930 до 2006 г. (сега се считат за 'планети-джуджета').
2 Ако се пропусне Нептун и на това място се впише Плутон, отклонението е 1,62%.
Има хипотеза, според която Нептун е „прихваната“ при движението си чужда (не създадена в Слънчевата система) планета и е „застанала“ не на мястото на което ѝ се полага – в този случай Плутон изпълнява условието на закона Тициус-Боде.
Съвременни възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Според съвременните възгледи този закон е по-скоро емпирично правило, за което няма категорична формулировка и подкрепящ го извод. Откриването на екзопланетни системи съживява интереса към подобни закономерности.
Съобразява се, че в планетните системи, с нарастване на броя тела и ограничаване на размера, започват по-силно да се проявяват орбиталните резонанси. Системите се самонастройват към устойчиви разпределения, които се откриват във форма, подобна на предложения закон.
За общата формула се приема Xk= a + b . exp(c. k).
