Хоенцолерн (замък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Замък Хоенцолерн)
Хоенцолерн
Hohenzollern
48.3236° с. ш. 8.9674° и. д.
Хоенцолерн
Местоположение в Баден-Вюртемберг
Информация
Страна Германия
Терит. единицаБаден-Вюртемберг
МестоположениеХехинген
СтилВикторианска Готика
АрхитектФридрих Август Щюлер
Строителство1846 – 1867 г.
Състояниемузей
СобственикХоенцолерн
Сайтburg-hohenzollern.de
Хоенцолерн в Общомедия

Замъкът Хоенцолерн (на немски: Burg Hohenzollern) е замък, намиращ се на около 50 км южно от Щутгарт, Германия. Смятан е за резиденцията на династията Хоенцолерн, които трупат власт още от Средновековието и властват на Прусия и Бранденбург до края на Първата световна война.

Замъкът се намира на връх Хоенцолерн, издигащ се на 855 м над морското равнище над Хехинген и близкия Бисинген, намиращи се в полите на Швабските Алпи.

Замъкът е първоначално построен в първата част на XI век. Унищожен е напълно след 10-месечна обсада през 1423 г. от имперските градове на Швабия. Втори по-голям и по-здрав бива построен в от 1454 до 1461 г. Той служи за убежище за швабските Хоенцолерни по време на война, какъвто е случаят през унищожителната Тридесетгодишна война. Към края на XVIII обаче се смята, че замъкът е изгубил своята стратегическа значимост и постепенно изпада в застой, което води до разрушаването на няколко застрашително занемарени сгради. Днес от средновековния замък е останала само черквата.

Поглед от вътрешния двор на замъка

Третият замък, който стои днес на билото на швабския връх, е построен от крал Фридрих Вилхелм IV между 1846 и 1867 г. под ръководството на известния немски архитект Фридрих Аугуст Щюлер, който проектира замъка въз основите на неоготиката и по модел на някои от замъците по Лоара. Понеже Хоенцолерн е построен единствено с цел да бъде паметник на династията, нито един член от знатното семейство не живее там до 1945 г., когато става дом на последния пруски Вилхелм Пруски. Той и съпругата му - кронпринцеса Сесил, са погребани в замъка.

Сред историческите артефакти от пруската история, намиращи се в замъка днес, са короната на Вилхелм II, някои лични вещи на Фридрих Велики и писмо от американски президент Джордж Вашингтон, в което той благодари на барон фон Щойбен - потомък на Хоенцолерните, за неговото участие в Американската война за независимост. В днешни дни замъкът е популярна туристическа дестинация.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rolf Bothe: Burg Hohenzollern. Von der mittelalterlichen Burg zum nationaldynastischen Denkmal im 19. Jahrhundert. Berlin 1979, ISBN 3-7861-1148-0
  • Ulrich Feldhahn (Hg.): Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Berlin Story Verlag, Berlin, 1.Auflage 2006, ISBN 3-929829-55-X
  • Patrick Glückler: Burg Hohenzollern. Kronjuwel der Schwäbischen Alb. Hechingen 2002; 127 Seiten; ISBN 3-925012-34-6
  • Günter Schmitt: Burgen, Schlösser und Ruinen im Zollernalbkreis. Herausgegeben vom Landratsamt Zollernalbkreis. Jan Thorbecke Verlag. Ostfildern, 2007. ISBN 978-3-7995-0186-6
  • Rudolf Graf von Stillfried-Alcantara: Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Nachdruck der Ausgabe von 1870. Berlin Story Verlag, Berlin 2006, ISBN 3-929829-55-X
  • Friedrich Hossfeld und Hans Vogel: Die Kunstdenkmäler Hohenzollerns, erster Band: Kreis Hechingen. Holzinger, Hechingen 1939, S. 211 ff.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]