Западен фронт (Първа световна война)

Западен фронт
Конфликт: Част от Първа световна война
Период от 4 август 1914 до 11 ноември 1918 г. Място Белгия и Североизточна Франция Резултат Победа на Антантата, край на Германската империя
Воюващи страни
Антанта: Франция Британска империя Белгия САЩ Русия Италия Португалия	Централни сили: Германия Австро-Унгария
Командири
Фердинанд Фош Жозеф Жофър Робер Нивел Филип Петен Джон Френч Дъглас Хейг Албер I Джордж Пършинг	Хелмут фон Молтке Ерих фон Фалкенхайн Паул фон Хинденбург Ерих Лудендорф Вилхелм Грьонер
Сили
1918: 2,562,000 1,794,000 1,876,000 145,000 55,000 Общо: 6,432,000	1918: 3,403,000 124,000 Общо:3,527,000

Западен фронт е наименованието на един от главните театри на военни действия през Първата световна война, образуван след окупирането от германската армия на Люксембург и нахлуването й в Белгия в началото на август 1914 година. Решителният успех на немците в пограничните боеве над белгийски, френски и британски войски им позволява да пренесат военните действия на френска територия и да заемат важните промишлени райони на Североизточна Франция.

В сражението на река Марна през септември 1914 г. съглашенците успяват не само да прекратят устремa на германските войки, но и да ги принудят за първи път да осъществят общо отстъпление. Макар и претърпели значителен неуспех германските армии се отдръпват неразбити и заемат предварително избрани и снабдени с непрекъснати линия от укрепления позиции по река Ена, където на свой ред спират франко-английските сили и ги принуждават да се окопаят на срещуположния бряг на реката. Достигайки до безизходица двете страни започват поредица от опити да заобиколят западния фланг на противника, която се характеризира с преминаването на инициативата ту в ръцете на съглашенците, ту в ръцете на германците. Тази своеобразна надпревара към морето завършва към края на месец октомври със създаването на една непрекъсната укрепена бойна линия с дължина над 600 километра от Северно море до Швейцария. Това дава началото на позиционната война, която с малки изключения, властва на Западния фронт до самия край на Първата световна война.

От 1915 до 1917 година на Западния фронт се провеждат редица значими офензиви характеризиращи се с широката употреба на тежка артилерия и масовите пехотни атаки. Всички те постигат неуспехи в лицето на добре укрепените противникови системи от полеви укрепления, снабдени с широки пояси от бодлива тел, многобройни картечни гнезда и артилерия, които нанасят тежки загуби на атакуващите. Опитите да се достигне до решителен пробив в неприятелските линии е съпроводено и с засилена употреба на редица иновативни оръжия като отровния газ, танковете и самолетите.

През 1918 г. този фронт се оказва решаващ за капитулацията на Германия, която е принудена да се признае за победена след неуспеха на последната своя голяма офанзива през пролетта на същата година и последвалото я успешно контранастъпление на съюзническите войски.

Източници

• ((en)) Spencer Tucker (2005 ): World War I: A Student Encyclopedia. ABC-CLIO. ISBN 1851098798
• ((en)) Keegan, John (1998), The First World War, Hutchinson, ISBN 0091801788