Западнотюркски хаганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Западнотюркският хаганат или каганат възниква с разпадането в 603 г. на Тюркския хаганат на Западен и Източен. Простира се от големия завой на Дон и Азовско море на запад до планината Тян-Шан и Североизточна Индия. Ядро на държавното образувание са тюрките на десетте стрели - десет племена от две общностни групи. На север опора на каганата са куманите.

Между двете общности на десетте стрели съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена дулу, а на запад други пет нушиби. Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. Столица на племенното обединение е град Суяб. Продължаващата династична междуособица за трона (640-657) води след себе си до вкарването на войски на Танската империя в борбата, като китайската империя налага начело на каганата свои протежета. Едва в 704 г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно Източнотюркският хаганат възползвайки се от междуособицата успява да завладее за кратко в края на 7 век Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на 8 век, каганата под ударите на агресивните северни племена, изтощителната междуособица и външната намеса се разпада окончателно в 740 г.

Западнотюркският хаганат успява да консолидира тюркските племена и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на юг с възникването на Селджукската държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]