Западнотюркски хаганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Западнотюркският хаганат или каганат възниква с разпадането в 603 г. на Тюркския хаганат на Западен и Източен. Простира се от големия завой на Дон и Азовско море на запад до планината Тян-Шан и Североизточна Индия. Ядро на държавното образувание са десет племена от две общностни групи. На север опора на каганата са куманите.

Между двете общности, които са ядката на обединението съществува антагонизъм. На изток от река Чу се отделят 5 племена дулу, а на запад други пет нушиби. Между 630 и 651 двете групи водят ожесточена междуособна война за надмощие. Столица на племенното обединение е град Суяб. Продължаващата династична междуособица за трона (640-657) води след себе си до вкарването на войски на Танската империя в борбата, като китайската империя налага начело на каганата свои протежета. Едва в 704 г. тюркските племена успяват да отхвърлят китайската зависимост. Междувременно Източнотюркският хаганат възползвайки се от междуособицата успява да завладее за кратко в края на 7 век Западния. Въпреки относително краткотрайната стабилизация в началото на 8 век, каганата под ударите на агресивните северни племена, изтощителната междуособица и външната намеса се разпада окончателно в 740 г.

Западнотюркският хаганат успява да консолидира тюркските племена и играе ролята на катализатор на процесите довели до последващата експанзия на юг с възникването на Селджукската държава.

Вижте също[редактиране | edit source]