Запалителна свещ (автомобил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Запалителни свещи

Запалителната свещ е елемент от запалителната система на двигателите с вътрешно горене, които използват за гориво бензин или газ. Монтирана в надбуталното пространство в двигателната глава, с нея се осъществява електроискрово възпламеняване на горивната смес в цилиндъра на двигателя. Състои се от централен електрод, изолатор с корпус и електрод за "маса". Електродът за "маса" е херметично закрепен в изолатора, който от своя страна е неподвижно свързан с корпуса. Във въздушното пространство между централния електрод и електрода за “маса” (обикновено от 0,4 до 0,6 mm) прескача запалителна искра с напрежение достигащо до 18 000 V. Моментът на запалване е различен за различните използвани горива, марки и модели двигатели, но обикновено е от 2-3 до 1 mm преди горна мъртва точка на двигателното бутало при такт сгъстяване. От запалителните свещи зависи лесното запалване на двигателя, работата му в режим на празен ход, ускорението и максималната скорост на автомобила. Затова не трябва без основателна причина да се сменя типа запалителни свещи, препоръчван от завода-производител, които се характеризират с определено работно топлинно число. Топлинното число означава степента на устойчивост на запалителните свещи към топлинното натоварване в двигателя при различни условия на експлоатация.

За двигателя се подбират такива запалителни свещи, които при всякакви условия достигат температурата си на самопочистване. Колкото по-ниско е топлинното число на запалителната свещ, толкова по-високо е съпротивлението ѝ на топлинно запалване и толкова по-малка е устойчивостта им към замърсяване. Колкото по-високо е топлинното число на свещта, толкова по-малко е съпротивлението ѝ на топлинно запалване и толкова по-висока е устойчивостта ѝ към замърсяване. Топлинното число се съдържа в обозначението на запалителната свещ.