Запетая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Запетаята, или често умалително — запетайка, е препинателен знак който се използва в повечето писмени езици. Знакът за запетая е " , ".

Правила за използване на запетая в българския език[редактиране | edit source]

Запетая в простото изречение[редактиране | edit source]

  • При безсъюзно свързване на еднородни части.

Пример: Той помилва нейната мека, блестяща, красива коса.

  • При наличието на обособени части.

Пример: Изморена и огладняла, тя се запъти към вкъщи. Ако след обособената част стои съюзът И, също се пише запетая. Пример: Доматите, узрели и червени, и краставиците са чудесни съставки за салата.

  • При употреба на вметнати части.

Пример: Там, разбира се, е много по-топло.

Не се употребяват със запетаи вметнатите думи и изрази, когато се използват за уточняване: наистина, очевидно, може би, според мен, следователно, разбира се, вярно, вероятно, както казахте, честно казано, като че ли, за съжаление, по всяка вероятност, все още, от една страна, общо взето, всъщност, първо, второ, за жалост, за щастие, да речем, знаете, изобщо, например и др.

  • При наличие на повтарящи се части.

Пример: На плажа докъдето ти поглед стигне се виждаха чадъри, чадъри, чадъри, но нито един шезлонг!

  • При използването на обръщения.

Пример: А ти, скъпа моя Мия, знаеш ли колко те обичам!

  • При използване на междуметия.

Пример: Ах, жестоко е това място!

Запетая в сложното изречение[редактиране | edit source]

  • При безсъюзно свързване на прости изречения.

Пример: Изведнъж спря да вали, слънцето пекна, птичките запяха.

  • При свързване на простите изречения в състава на сложното чрез съюзи.

Пример: Много искам да дойда, но не знам дали ще успея.

Запетая се пише:

  • преди, след и от двете страни на обособени части, обръщения, вметнати думи, подчинени определителни изречения
  • пред целия съюз без да, за да, преди да
  • пред "да" ако е употребено със значение "ако" или "за да" (да беше чул),(да направя нещо)
  • пред относителни местоимения: когото, който, където, когато, както
  • пред първият от два последователни съюза, когато той е едносричен (,че ако) (,но за да)
  • пред всеки от многосричните последователни съюзи (,защото, където)

Запетая не се пише:

  • пред въпросителна дума: как, защо, кого, къде, чии
  • когато пред относителното местоимение има дума като: само, едва, чак, именно, тъкмо, даже, може би, сигурно, точно
  • пред отрицателната частица НЕ в съчетание с относително местоимение (не защото, не когато)

Други употреби[редактиране | edit source]

В много държави запетаята се използва и като десетичен знак (в други за тази цел се използва точката).

Кодът на запетаята в уникод е 0x002C.

В езиците за програмиране запетаята се използва при изброяване на аргументите на функция, елементите на масиви и други.

На компютърните клавиатури запетаята се набира по два начина:

  1. С клавиш от основния блок на клавиатурата (различен в зависимост от избраната клавиатурна подредба).
  2. С клавиша за десетичен знак (клавиша   Del  от цифровия блок), когато въвеждането на цифри е включено (чрез клавиша   Num Lock ) и се използва например стандартната българска клавиатурна подредба.

В подредбите от бившия Съветски Съюз запетаята в основния блок на клавиатурата е в горния регистър (трябва да се натисне клавиша   ⇧ Shift ). Съществува мнение, че поставянето ѝ там е нецелесъобразно.[1]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Лебедев, Артемий. § 105. Трагедия запятой. // Студия Артемия Лебедева. 2004-06-14. Посетен на 2011-07-10. В верхнем регистре запятой нет ни в одной раскладке, кроме русской (ну и еще украинской, татарской и других языков бывшего СССР с кирилловской графикой — тут все от безграмотности воспользовались трудами нашего идиота как стандартом).
  • Запетаята в българския език - Станислав Пенев - Издателство Славена, Варна, 2000
  • Съвременен български език, самоучител по правопис - Мариана Лазарова - Издателство Слово, Велико Търново 2004