Записки за Галската война

Записки за Галската война
	Записки за Галската война
De Bello Gallico
Автор	Гай Юлий Цезар
Създаден	Римска империя;
Първо издание	58 г. пр.н.е.
Оригинален език	латински
Вид	съчинение
Начало	Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur.
	Записки за Галската война в Общомедия

„Записки за Галската война“ (на латински: Commentarii de bello Gallico) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в Галия. Неговото съчинение е основен източник за военните му походи, но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) „Записките“ са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при старогръцкия език има съчинението „Анабазис“ на Ксенофонт).

„Записките“ се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар Авъл Хирций, за да се направи връзка между това съчинение и "Записките за гражданската война (De Bello Civili).

Стилът на съчинението[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на „Записките“ е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм – нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur, в превод: „Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали.“ След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу хелветите.

Книга първа: 58 пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

1 Етнографско и географско описание на Галия
2 – 29 Походът срещу хелветите
- 2 – 4 Преселването и смъртта на Оргеторикс
- 5 – 9 Хелветите се опитват да преминат през римската провинция Нарбонска Галия в Галия, но след забраната на Цезар преминават през земите на секваните
- 10 – 12 Подготовката на Цезар и победата над тигурините при р. Арар.