Записки от ада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Записки от ада
"Записки от ада" корица на печатното издание.png
Корица на романа „Записки от ада“
АвторНиколай Йорданов, Валя Червеняшка
Първо издание2009 (печатно издание)
2014 (електронно издание) г.
 България
Издателство„Хермес“ (2009)
30 Degrees Publishers (2010)
„NY Creative and Publishing“ (2014, 2018)
Оригинален езикбългарски
Жанрбиографична
ISBNISBN 978-619-90250-3-1

„Записки от ада“ е биографичен роман за живота на Валя Червеняшка – една от медицинските сестри, прекарали 8 години в няколко либийски затвора по обвинения в умишлено заразяване на над 400 деца с вируса на HIV. В книгата, написана заедно с телевизионния сценарист Николай Йорданов, Червеняшка разказва хронологично за случилото се по време на процеса. В главите „Червения килим“ и „Адът в мен“ тя подробно описва всички изтезания, на които е подложена в първите месеци след ареста си. Разкрити са подробности от живота на нея и останалите обвиняеми по време на делата срещу тях, личните истории на техните съкилийнички, срещите им с различни дипломати и политици и живота им след като се завръщат в България. Това е третата биографична книга на обвиняемите след „8 години заложница на Кадафи“ на Кристияна Вълчева и Миролюба Бенатова и „В клетката на Кадафи“ на Снежана Димитрова. Според авторите на „Записки от ада“ романът е написан така, че историята да е ясна дори на човек, който никога не е чувал за процес срещу българските медици в Либия.

Книгата е издадена в България на 20 ноември 2009 г. от издателство „Хермес“. Официалното ѝ представяне е на 2 декември в Съюза на архитектите в България, където е представена от Соломон Паси [1], и на 3 декември по време на Панаира на книгата.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

  1. За мен
  2. Пристигане в Либия
  3. Децата на Либия
  4. Зараза
  5. Изгубени
  6. Червеният килим
  7. Моите „съучастници“
  8. Адът в мен
  9. Лъжи и признания
  10. Имането на Мама Салма
  11. Обвиняеми
  12. Дело № 44/99
  13. Греховете ми към Нася
  14. Мабрука
  15. Свобода в затвора
  16. Дело № 213/2002
  17. Осъдените на смърт идват
  18. Не сме сами
  19. Прегръдката
  20. Моят нов живот
  21. Кифлички и шоколадов сладкиш

Чуждестранни издания[редактиране | редактиране на кода]

ЮАРфевруари 2010, под заглавие „Notes From Hell“. Книгата се разпространява от издателя и в Ангола, Ботсвана, Замбия, Зимбабве, Конго, Малави, Мавритания, Мозамбик, Намибия и Танзания.

През април 2010 година „Записки от ада“ е представена на Панаира на книгата в Лондон.

През 2014 година книгата е публикувана на английски в електронен формат.

Автори[редактиране | редактиране на кода]

Николай Йорданов е роден на 4 март 1978 година във Варна, България. Работил е като телевизионен сценарист и главен редактор за предаванията „X Factor“, „България търси талант“, „Африка: Звездите сигурно са полудели“, „Предай нататък“, „Ясновидци“, „Пълна промяна“, „Clarvăzătorii“ и други. Това е първата му книга.

Валя Червеняшка е родена на 22 март 1955 година във Враца, България. Омъжена е, с две дъщери „Записки за ада“ разказва за почти десет години от живота ѝ, в които от напълно неизвестна българка, отчаяна от бедността в родината си, се превръща в един от най-известните затворници в историята.

Електронно издание[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е издадена като eBook в различни формати, включително ePub и mobi, и се предлага в най-големите сайтове за книги като Amazon, iTunes, Goodreads, Barnes & Noble и други.

Рецензии[редактиране | редактиране на кода]

Медиите в България посрещат добре книгата. Вестник „Стандарт“ отбелязва, че разказаното в „Записки от ада ще остане “за дълго значима тема за размисъл относно държавността и народопсихологията". „Телеграф“ и „Политика“ хвалят книгата като една от „най-точните и разтърсващи изповеди за тези мрачни години“, а журналистът Ани Цолова, я определя като „силна и въздействаща“.

В ЮАР вестник „Cape Times“ пише: „Тази изповед е изпълнена едновременно със сурова откровеност и емоция“. „Citizen“ публикува ревю, според което „Този ужасяващ разказ влезе в световните вестникарски заглавия. В нея се описва бруталността в най-крайните ѝ прояви. Прочитайки тази книга ще заплачете.“

След публикуването на електронното издание Бил Хоуърд от сайта Reader's Favourite оценява книгата с пет от възможни пет звезди. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]