Заре Секулички

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заре Секулички
български анархист
Роден
Починал

Захари (Заре) Панов Секулички е български анархист, деец на Македонската федеративна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 февруари 1892 година в Браила.[1] Внук е на стария кюстендилски деец на ВМОРО Марко Секулички.[3] Завършва основно образование и започва работа като железар.[1]

Анархокомунист по убеждение, в 1910 година се включва в работническото движение. В 1911 година е осъден на три години затвор.[1] Секулички е сред противниците на Тодор Александров и през април-май 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[4]

След Деветоюнския преврат в 1923 година, емигрира в Югославия. В 1924 - 1925 година уаства в пренасянето на оръжие от Югославия с цел подготовка на въстание.[1] Според Иван Михайлов е сръбски шпионин и участник в нападенията на спонсорираните от Белград емигрантски чети.[5] При едно от минаванията на границата е заловен е в Осогово от дейци на ВМРО и убит. Трупът му е обесен на 9 декември[6] или на 28 декември 1928 година в Кюстендил срещу Паметника на Тодор Александров.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Стоян Секулички
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Секулички
(1848 – 1928)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Секулички
(? – 1903)
 
Димитър Секулички
(1896 – 1925)
 
Петър Секулички
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Заре Секулички
(1892 – 1928)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 593.
  2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 396 – 397.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 781.
  4. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 777.
  6. Карамфилов, Ефрем. Споменни есета, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983, стр. 66.