Захарий Митиленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Захария Митиленски)
Направо към: навигация, търсене
Захарий Митиленски
византийски теолог
Роден
465 г.
Починал
553 г. (88 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Научна дейност
Област История
Ammonius

Захария Митиленски (на латински: Zacharias Scholasticus; на гръцки: Ζαχαρίας Σχολαστικός, Ζαχαρίας ο Ρήτωρ; * ок. 465 при Газа; † сл. 536), известен и като Захария Схоластик, Захария Ретор е късноантичен епископ и християнски църковен историк от 6 век. Вероятно е брат на Прокопий Газски (465-528, християнски софист и ретор).

Захария от Митилини е роден близо до град Газа, където през късната античност се намира известно училище по реторика. Там той учи в началото и отива през 485 г. в Александрия в Египет и две години следва там философия. В Александрия той участва в стълкновенията между християни и неверници. Той среща там Север (или Севир), по-късният известен патриарх на Антиохия. Захария се кръщава и отива през 487 г. в Бейрут, за да следва право в тамошния университет. Той пътува до Палестина и остава в Бейрут до 491 г., където водел доста аскетичен живот. Той се преселва в Константинопол и дълго време работи като адвокат. Захариа, като умерен монофизист, искал да постъпи в манастир. Той имал изглежда добри контакти с императорския двор и е назначен за епископ на Митилини. Неговият тамошен последник е доказан за 553 г. Захария участва през 536 г. в синода в Константинопол.

Захария пише множество произведения на старогръцки език, между тях една Църковна история (Historia ecclesiastica) към края на 5 век. Книгата е посветена на духовника Eupraxios и описва годините 451 до 491. Между другото Евагрий Схоластик използва книгата на Захария за своята Църковна история. Оригиналът на книгата му се е загубил, но e запазена една съкратена преработка на сирийски от един монофизистки монах (Pseudo-Zacharias) от Амида през 569 г. в 12 книги (томовете 3 до 6). Захария е написал и биографии за монофизисткиte духовници, които е срещал, за Север и други. Той е написал и множество полемични произведения против философa Амоний Хермий (Ammonios Hermeiou) или против Манихейцте.

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernest Walter Brooks, Historia ecclesiastica Zachariae Rhetori vulgo adscripta. Louvain 1924.
  • Maria Minniti Colonna, Zacaria Scolastico: Ammonio. Napoli 1973
  • Geoffrey B. Greatrex, The Chronicle of Pseudo-Zachariah Rhetor: Church and War in Late Antiquity (Translated Texts for Historians). Liverpool University Press, Liverpool 2011

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pauline Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: Journal of Theological Studies 31 (1980), S. 471–488.
  • Josef Rist, Die sog. Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor. In: Martin Tamcke: Syriaca. Münster 2002, S. 77–99.
  • Josef Ris, Der Bau des ostsyrischen Stadt Dara (Anastasiupolis). Überlegungen zum Eigengut in der Kirchengeschichte des Ps.-Zacharias Rhetor. In: M. Tamcke: Syriaca II. Münster 2004, S. 243–266.
  • P. Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: JTS 31 (1980), p. 471–488.
  • Simcha Jacobovici & Barrie Wilson, The Lost Gospel: Jesus' Marriage to Mary Magdelene, Bride of God. The Overlook Press, 2012. ISBN 1590203410

[[Категория:]]