Захария Митиленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Захария Митиленски (на латински: Zacharias Scholasticus; Zacharias von Mytilene; Zacharias Rhetor; на гръцки: Ζαχαρίας Σχολαστικός, Ζαχαρίας ο Ρήτωρ; * ок. 465 при Газа; † сл. 536), известен и като Захария Схоластик, Захария Ретор е късноантичен епископ и християнски църковен историк от 6 век. Вероятно е брат на Прокопий Газски (465-528, христиански софист и ретор).

Захария от Митилини е роден близо до град Газа, където през късната античност се намира известно училище по реторика. Там той учи в началото и отива през 485 г. в Александрия в Египет и две години следва там философия. В Александрия той участва в стълкновенията между християни и неверници. Той среща там Север (или Севир), по-късният известен патриарх на Антиохия. Захария се кръщава и отива през 487 г. в Бейрут, за да следва право в тамошния университет. Той пътува до Палестина и остава в Бейрут до 491 г., където водел доста аскетичен живот. Той се преселва в Константинопол и дълго време работи като адвокат. Захариа, като умерен монофизист, искал да постъпи в манастир. Той имал изглежда добри контакти с императорския двор и е назначен за епископ на Митилини (Mytilene на Лезбос). Неговият тамошен последник е доказан за 553 г. Захария участва през 536 г. в синода в Константинопол.

Захария пише множество произведения на старогръцки език, между тях една Църковна история (Historia ecclesiastica) към края на 5 век. Книгата е посветена на духовника Eupraxios и описва годините 451 до 491. Между другото Евагрий Схоластик използва книгата на Захария за своята Църковна история. Оригиналът на книгата му се е загубил, но e запазена една съкратена преработка на сирийски от един монофизистки монах (Pseudo-Zacharias) от Амида през 569 г. в 12 книги (томовете 3 до 6). Захария е написал и биографии за монофизисткиte духовници, които е срещал, за Север и други. Той е написал и множество полемични произведения против философa Амоний Хермий (Ammonios Hermeiou) или против Манихейцте.

Издания и преводи[редактиране | edit source]

  • Ernest Walter Brooks, Historia ecclesiastica Zachariae Rhetori vulgo adscripta. Louvain 1924.
  • Maria Minniti Colonna, Zacaria Scolastico: Ammonio. Napoli 1973
  • Geoffrey B. Greatrex, The Chronicle of Pseudo-Zachariah Rhetor: Church and War in Late Antiquity (Translated Texts for Historians). Liverpool University Press, Liverpool 2011

Литература[редактиране | edit source]

  • Pauline Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: Journal of Theological Studies 31 (1980), S. 471–488.
  • Josef Rist, Die sog. Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor. In: Martin Tamcke: Syriaca. Münster 2002, S. 77–99.
  • Josef Ris, Der Bau des ostsyrischen Stadt Dara (Anastasiupolis). Überlegungen zum Eigengut in der Kirchengeschichte des Ps.-Zacharias Rhetor. In: M. Tamcke: Syriaca II. Münster 2004, S. 243–266.
  • P. Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: JTS 31 (1980), p. 471–488.
  • Simcha Jacobovici & Barrie Wilson, The Lost Gospel: Jesus' Marriage to Mary Magdelene, Bride of God. The Overlook Press, 2012. ISBN 1590203410