Захарий Доспевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Захари Доспевски)
Тази статия е за живописеца. За офицера вижте Захари Доспевски (офицер).

Захарий Доспевски
български живописец
Роден
Починал
1889 г. (54 г.)

Захарий Димитров Доспевски, известен като Захарий Самоковец, е български образописец от Възраждането, представител на Самоковската художествена школа, работил в Североизточна Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1834 година в Самоков. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф.[1] Учи при баща си заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува.

През 1862 година, след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип.[1] До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата „Успение Богородично“ в Щип (1858 – 1861).[1] Рисува икони за църквите „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово,[1] „Свети Прохор“ в Пчинския манастир,[1]Успение Богородично[1][3] в село Пантелей, Кочанско. В 1873 година рисува икони за църквата „Свето Възнесение Господне“ в село Бели, Кочанско,[1] а на следната 1874 година за „Свети Дух“ в село Нивичани, Кочанско.[1]

Още за следните църкви и манастири е известно, че има икони и стенописи, зографисани от Захарий Доспевски:

След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга в Яфа и оттам в Йерусалим,[1] където зографисва църквата на манастира „Свети Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.

През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив.[1] Умира през 1889 година.

Негови ученици са Георги Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев от Самоков и Коце Стоименов от Банско.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27 – 30.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 418.
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 198 - 199.
  3. Кочанско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-11-27. Посетен на 31 март 2014 г.
  4. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980, стр. 261
  5. Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 419.