Захарна торбеста летяща катерица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Захарна торбеста летяща катерица
Sugies03 hp.jpg
Petaurus breviceps
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Двуутробни
разред: Diprotodontia Двурезцови торбести
подразред: Phalangeriformes Посуми
семейство: Petauridae Торбести летящи катерици
род: Petaurus
вид: Petaurus
breviceps
Захарна торбеста летяща катерица
Научно наименование
Уикивидове Petaurus breviceps
(Waterhouse, 1839)
Разпространение
Petaurus breviceps distribution.png
Ареал на разпространение
(по подвидове):
Червено: P. b. breviceps
Синьо: P. b. longicaudatus
Сиво: P. b. ariel
Жълто: P. b. flavidus
Виолетово: P. b. papuanus
Зелено: P. b. tafa
Черно: P. b. biacensis

Захарна торбеста летяща катерица (Petaurus breviceps, нарича се още Захарен посум или само Захарна катерица) е торбест бозайник от семейство Petauridae.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Захарната катерица е разпространена в източната и северната част на Австралия, Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Молукските острови. На остров Тасмания видът е привнесен в средата на XIX век.[2]

Подвидове[редактиране | edit source]

Днес са известни седем подвида на захарната катерица:

  • P. b. breviceps (Waterhouse, 1839)
  • P. b. longicaudatus (Longman, 1924)
  • P. b. ariel (Gould, 1842)
  • P. b. flavidus (Tate & Archbold, 1935)
  • P. b. papuanus (Thomas, 1888)
  • P. b. tafa (Tate & Archbold, 1935)
  • P. b. biacensis (Ulmer, 1940)

Описание[редактиране | edit source]

По големина захарния посум наподобява на европейска катерица. Има издължено тънко тяло с летателна кожна гънка намираща се между предните и задните крайници. Краката са къси с по пет пръста. Тялото е дълго от 27,5 до 40 cm като само опашката е дълга 15 - 20cm. Теглото на мъжките е 115 - 160 g, а на женските е 100 - 135 g.[3] Вратът е къс и сравнително дебел, главата е плоска и завършва със сравнително къса остра муцунка. Ушите са голи, големи и тъпо заострени. Те са силно подвижни и улавят най-малките шумове. Очите са големи, тъмни и изпъкнали. Опашката е дълга и окосмена с черен връх. Козината е гъста с тънък и къс косъм. Летателните кожни гънки са също покрити с косми. Горната част на тялото и кожната гънка са пепеляво сиви изпъстрени с кафеви или бели петна. Долната част на корема е бяла с леко жълтеникав оттенък. Срещат се и албиноси. От носа по главата към гърба се спуска черна ивица. На челото, гърдите и задницата имат по една жлеза, с помощта на която маркират територия. В природата живеят до 9 години, докато в плен достигат и до 12 годишна възраст.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Видът води дървесен начин на живот

Захарната катерица е горско животно, живеещо обикновено на групи от 10 до 15 индивида. Те са териториални животни и при заплаха могат да отбраняват своята територия. Начело на групата стои самец, който опложда и женските в групата. Когато той умре мястото му се заема от самец извън групата. Видът води нощен начин на живот. Денем спи по цепнатини или изоставени хралупи по дърветата. С настъпването на сумрака те стават активни. В менюто на животните влизат насекоми, дребни гръбначни животни, плодове и нектар от евкалиптови и акациеви дървета. Поради това, че се хранят с нектар те са наречени и захарни. Подобно на летящите катерици посумите могат да извършват огромни подскоци (до 50 m) от дърво на дърво[4]. Това става благодарение на кожната летателна гънка, която се изпъва при подскоците. Опашката служи като балансьор при полета. Това е типичен случай на конвергенция на признаците. Издават силни звуци подобни на птичи крясъци. За кратък период през зимата изпадат в състояние на хибернация.[5]

Размножаване[редактиране | edit source]

Половата зрялост при двата пола настъпва на различна възраст. При мъжките е в рамките на 3 - 12 месеца, а при женските е 5 - 18 месеца. Сигурен показател за настъпването ѝ е наличието на т.нар. "плешиво петно" на челото. Това е мястото, където се развива една от жлезите, с чиято помощ посума маркира територия. Мъжките имат уникално устроен пенис, който е раздвоен в основата и всяка негова част може да действа самостоятелно. В южните ареали на местообитание размножаването започва в средата на зимата (юни или юли), докато на север липсва сезонност и може да се извършва целогодишно. Обикновено раждат по един път годишно, докато екземпляри отглеждани в плен могат да раждат и отглеждат потомство до 4 пъти в годината. Това се дължи на доброто и обилно хранене на животните отглеждани като домашни любимци. Бременността при захарните посуми продължава 16 дена. След раждането малките преминават в добре развития марсупиум и там сучат мляко още около 10 седмици. Женската отглежда от 1 до 3 малки, които стават независими на 4 месечна възраст.

Екологични особености[редактиране | edit source]

Захарните посуми могат да бъдат забавни домашни любици

За разлика от много местни австралийски животни, които намаляват по числиност и значително се ограничава разпространението им, захарните катерици са добре приспособими. Те могат да живеят добре и във фрагментирани горски участъци и да се приспособят и размножават лесно при отглеждане в плен. Те са изключително интелигентни и любвеобилни животинки и това напоследък ги прави атрактивни при отглеждането им като домашни любимци.[6]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Salas, L., Dickman, C., Helgen, K., Winter, J., Ellis, M., Denny, M., Woinarski, J., Lunney, D., Oakwood, M., Menkhorst, P. & Strahan, R.. Petaurus breviceps. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 април 2010.
  2. Physical characteristics and distribution
  3. Sugar Glider (Petaurus breviceps)
  4. Сахарный летающий поссум
  5. Sugar Glider
  6. Pets, Sugar Glider (Petaurus breviceps)