Зашле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зашле
Зашле
— село —
41.3728° с. ш. 21.1436° и. д.
Зашле
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Надм. височина1220 m
Население42 души (2002)
Пощенски код7244
МПС кодBT
Зашле в Общомедия

Зашле (на македонска литературна норма: Зашле) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Зашле се намира високо на 1220 m надморска височина в Бушева планина, на 32 km от град Демир Хисар. Част е от областта Горен Демир Хисар. Географски Зашле е по-близо до град Крушево, от който отстои на запад, а иначе е най-северното село в общината.[1]

Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Мала.[2] Землището на Зашле е 19,1 km2, от които най-голяма част сa пасищата 1242,6 ha, горите заемат площ от 515,4 ha, обработваемите площи 140 ha.

История[редактиране | редактиране на кода]

В ΧΙΧ век Зашле е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ южно от Зашле е от 1873 година,[1] а гробищният храм в селото „Свети Илия“ е от 1888 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Зашле има 35 християнски къщи, заселени на много недостъпно място около изворите на Бреговската река в големи букови гори.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Зашле има 280 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зашле е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 63 къщи.[6]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Зашле има 100 български къщи.[7]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зашле има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

При избухването на Балканската война 1 човек от Зашле е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

Традиционен поминък на местните жители е било производството на вар и дървени въглища, продавани в миналото в Прилеп, Крушево и Кичево.[10]

През 1961 година Зашле има 402 жители, които през 1994 намаляват на 48,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[12] Подобно на повечето неалбански села в района Бушева планина и Зашле е силно засегнато от процеса на обезлюдяване. Зашленци се изселват в Демир Хисар, Битоля, Скопие, Европа и отвъд океана.[1]

Националност Всичко
македонци 42
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зашле
  • Божин Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Борис Михайловски (р.1944), югославски и северномакедонски военен, бригаден генерал
  • Ванчо Христов Фиданов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Груйо Илиев Ангелев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Йон Петков Станойов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Ленка Велева, българска революционерка от ВМОРО[15]
  • Мияйле Насев Христов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Никола Симонов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Михаил Славовски, български революционер
  • Петре Йошев Христов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Степан Стоянов Фиданов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стоян Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[17]
  • Стоян Славовски, български революционер
  • Стоян Трайков Лозанов, български революционер от ВМОРО[18]
  • Танаил Ангелов Станойов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Цвета Грозданова Кузманова, български революционер от ВМОРО[18]
  • Цвета Мицева Спасенова, българска революционерка от ВМОРО[13]
Починали в Зашле
  • Коста Христов Димитров, крушевски войвода на ВМОРО загива на 14 септември 1903 г. в местността Пърнич край Зашле в сражение с турски войски. По време на Илинденско въстание в 1903 г. заедно с четата си охранява прохода Муратова чешма.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Зашле // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
  2. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
  3. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 48. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  10. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 27-28 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 27-28.
  11. ↑ Зашле на сайта на Община Демир Хисар
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008 
  13. ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. ↑ Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  18. ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зашле&oldid=12148156“.