Защитени евреи
- виж също Германски кръстоносен поход, 1096
Защитените евреи или още Протежираните евреи се ползват със специален еврейски статут (Judenregal на немски, т.е. те са в имперски прерогатив) в рамките на Свещената Римска империя от 11/12 век, просъществувал до края на империята, 1806 г.
След събора в Клермон, на който Папата обявил началото на Кръстоносните походи и в частност на Първия кръстоносен поход, по Рейн избухнали страшни погроми спрямо тамошните евреи - убийците на Христос. Тези и някои последвали ги събития принудили светската власт да вземе мерки за защита на поданиците си евреи от насилията на които били подлагани те.
Статутът на защитени евреи им давал право срещу парична вноска (откуп) в полза на имперската хазна, те да се ползват със специален юридически статус, за да преживяват необезпокоявани, и който в повечето случаи поради ограниченията спрямо тях ги подтиквал или по-точно се изразявал основно в заниманието им по търговията с пари, а именно с лихварство (за християните лихварство не се допускало и те нямало откъде да си набавят заеми при/в нужда). Територията на Бранденбург и тази на бъдеща Прусия били изключени от този статут, и затова после тамошните евреи получили друг малко по-различен статут - на полезни евреи.
По времето на Рудолф I статутът на защитените евреи се разбирал на нещо като на "царски роби", което давало право на държавния глава да отчуждава еврейските имущества натрупани от заемане на пари срещу лихва в полза на имперската хазна.
През 1763 г. пруският крал Фридрих Велики дал по време на т.нар. еврейска еманципация с Хаскалата на Мозес Менделсон статут на полезен евреин, което ще рече нещо в повече от защитен евреин.
