Зая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Зая
Общи данни
Население46 души[1] (15 март 2024 г.)
7,52 души/km²
Землище6,146 km²
Надм. височина272 m
Пощ. код5397
Тел. код06727
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ30418
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Дряново
Трифон Панчев
(БСП за България; 2019)
Зая в Общомедия

Зáя е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Зая се намира до главния път между градовете Габрово (на 25 km) и Велико Търново (на 18 km). На 5 km на югозапад е най-близкият град и общински център – Дряново. На североизток е град Дебелец. На 1 km на юг е село Ганчовец, свързано чрез удобен асфалтов път, който по средата си преминава над Дряновска река по здрав железобетонен мост, построен през 1936 година, впоследствие реконструиран и значително разширен. В землището на село Зая на 1 km на изток е и малкото селце Саласука.

Селото е разположено върху високи ридове, като къщите са застроени върху няколко хълма. В близост до селото Генювското дере се влива в Дряновска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Населението на с. Зая през годините е било:

  • 1911 година – 345 жители,
  • 1934 година – 337 жители,
  • 1946 година – 312 жители,
  • 1956 година – 231 жители,
  • 1965 година – 192 жители.

През 1950-те и 1960-те години във връзка с така наречената индустриализация селото има много изселници преди всичко към Велико Търново, Габрово, Дряново и София. Немалко заювчани работят във Вагонния завод – Дряново, пътувайки от село.

В селото живеят постоянно около 55 души, като разликата с посочения брой от титулната страница се дължи на факта, че не всички жители са с постоянна регистрация по местоживеене. Сградният фонд възлиза на около 75 къщи и вили. През последните 15 години селото постепенно започва да променя облика си. Реконструирани са 9 стари къщи. Изградени са още 6 нови вили. Чуждестранни граждани от Великобритания закупуват 5 къщи и шестима от тях се заселват за постоянно в селото. От пролетта на 2007 година магазинът на селото се стопанисва от англичани. Местонахождението на селото непосредствено до магистрален път и близостта му до общинския център и до два областни центрове, новото строителство, заселването на чужденци, както и завръщането на пенсионирани изселници, обуславят неговото бъдеще в краткосрочен план, различно от общата тенденция.

Участници в Руско-турската война от 1877 – 78
  • Никола Стоянов – опълченец, роден 1854 г. На 6 август 1877 г. постъпва в четвърта рота на седма опълченска дружина, в която служи до 5 юли 1878 г. След Освобождението живее и работи в Зая като тепавичар и бояджия на прежди и платове. Почива на 1 юли 1935 г. на 81-годишна възраст.
  • Парашкев Савов – опълченец, служил в седма рота на шеста опълченска дружина. Роден е в с. Геня (понастоящем обезлюдено селище), намиращо се на 2 км западно от село Зая.
Загинали през Балканските Войни 1912 – 1913
  • Ботю Иванов Генев
  • Иван Генев Порязов
  • Йордан Коев Пенев
  • Миню Стоянов Петков (с. Саласука)
  • Симеон Христов Петков
Загинали през Първата световна война 1915 – 1918
  • Бончо Пенчев Алтънов
  • Генчо Колев Халачев
  • Иван Ботев Цонев
  • Нено Минчев Коев (с. Саласука)
  • Пенчо Петров Петров
  • Пеню Минев Петков (с. Саласука)
  • Стефан Минчев Коев (с. Саласука)
  • Стойно Бонев Ганев

Забележка: Село Саласука е малко селце на 1 км източно от Зая.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Български и английски граждани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище със салон, сцена и библиотека. В двора на читалището има изграден паметник на загиналите жители на Зая в освободителните войни. Училището на селото е основано през 1922 година и е именувано на Отец Паисий.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на селото на всеки Великден. Всеки последен петък от месеца англичаните в селото организират в магазина караоке парти, в което участват както българи, идващи за уикенда в Зая, така и чужденци от съседните села. На Богоявление е ден на читалището на селото, който се чества с празненство, с участието на певческа група от гр. Дряново. През 2007 година се честват 85 години от създаването на читалището.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]