За близък бой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За близък бой
Nahkampfspange Heer Bronze.jpg
За близък бой - златна
Оригинални име Nahkampfspange
Присъждан от Flag of the NSDAP (1920–1945).svg Нацистка Германия
Тип закопчалка
Избираемост на военнослужещи
Присъждан за • храброст
• военни заслуги
Кампания Втора световна война
Статус остарял
Статистика
Учредено 25 ноември 1942 г.
Последно присъждан май 1945 г.
Общо присъждан 36,400 бронзови
9,500 сребърни
631 златни.
Хайнрих Химлер връчва значки За близак бой в злато на четрима офицери
Германски войник, значката за близък бой е разположена над левия му джоб.

Значката „За близък бой“ (на немски: Nahkampfspange) е немска военна награда. Учредена е от Адолф Хитлер на 25 ноември 1942 г. С нея са награждавани войници взели участие в ожесточени близки или ръкопашни боеве. Голяма част от наградените са пехотинци, но наградата не е ограничена само до този тип войски.[1]

Разновидности и критерии[редактиране | edit source]

Тази награда учредена в три разновидности[1]:

  • Бронзова (1-ва степен) - за 15 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • Сребърна (2-ра степен) - за 30 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • Златна (3-та степен) - за 50 дни участие в близки или ръкопашни боеве.

Общият брой дни може да бъде събран по време на бойната служба. Натрупаните дни се отбелязват в досието на войника до достигане на необходимия брой.[1]

С учредяването на наградата е представена кредитна система[1]:

  • 8 месеца активна служба се равняват на 5 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • 12 месеца активна служба се равняват на 10 дни участие в близки или ръкопашни боеве.
  • 18 месеца активна служба се равняват на 15 дни участие в близки или ръкопашни боеве.

По този начин щом наградата е учредена войниците, който са на служба от 1940 г. автоматично се квалифицират за бронзова значка. Получаването на наградата обикновено е оторизирано на ниво командир на полк или по-високо.[1]

Хитлер счита значката за най-високото пехотно постижение и си запазва правото да носи златната разновидност. Бронзовата разновидност често е връчвана с Железен кръст 2-ра степен, ако той вече не е притежание на наградения. Когато е уместно сребърната разновидност е връчвана с Железен кръст 1-ва степен. Златната разновидност обикновено, но не винаги, е връчвана с златен Германски кръст. Произведени са едва около 600 награди от последния вид.[1]

Дизайн[редактиране | edit source]

Капитана от Вермахта получава Рицарски кръст и значка За близак бой през 1943 г.

Значката е с дължина 9,7 cm и височина 2,6 cm. В центъра се намира квадратен мотив ограден с дъбови листа. В горната му част е разположен орел с разперени криле, а под него свастика. Под тях се намират кръстосани байонет и граната. От двете страни на квадратния мотив излизат дъбови листа обсипани със слънчеви лъчи. В задната част е разположена и безопасната игла за прикрепяне към лявата част на униформата. Там е поставена и боядисана в черно плочка, чиято цел е да подчертае централния мотив. С напредването на войната плочката е премахната, а фона става част от значката. В задната част се намира и името на производителя.[1]

Първоначално значките са изработвани от Томбак (сплав от мед и цинк), но по-късната и по-голяма част от произведените са изработени от нискокачествен цинк и бързо губят покритието си. Изработена е и специална версия от позлатен Томбак. При нея централната плочка е закрепена с нит, а над него на ръба на мотива има малка закрепваща кука. Тази версия няма надпис на производителя, но се предполага че са произвеждани от C.E.Juncker в Берлин. Предполага се, че тази специална версия е за лично наградени от Адолф Хитлер или Хайнрих Химлер по време на две специални церемонии в Улм през 1945 г. Освен тази версия наградените получават и по една стандартна версия. Кореспонденция с получилите я разкрива, че в поне един от случаите това не е така.[1]

Бронзовите и сребърните разновидности обикновено се получават в малки книжни пакети или картонени кутии. Златната е връчвана в специална кутия с дъно покрито с черно кадифе и бял сатенена подплата на капака.[1]

През 1957 г. наградата е въведена отново. Премахнати са единствено орела и свастиката от централния мотив.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к Williamson, Gordon. World War II German Battle Insignia. Osprey Publishing Ltd., 2002. ISBN 1 84176 352 7. с. 6-7.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Williamson, Gordon. World War II German Battle Insignia. Osprey Publishing Ltd., 2002. ISBN 1 84176 352 7. с. 48.