За държавата
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Държава.
„За държавата“ (на латински: De re publica) е най-известният трактат на Цицерон, написан под формата на диалог и открояващ се сред три негови теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г. пр. Хр.. Общата структура на трактата е:
- 1 и 2 книга са посветени на въпроса за най-доброто и най-подходящо държавно устройство
- 3 и 4 книга представляват философското обосноваване на понятието държава
- 5 и 6 книга отговарят на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
Така, в “За държавата” (De re publica) “държавата е дело на народа” (Res populi). Тя се е появила в резултат на вродената необходимост на хората да живеят заедно и представлява група от хора, които са свързани с общо право и имат общи интереси. Цицерон отбелязва, че нито една от основните форми на държавното устройство, а именно монархия, аристокрация и демокрация, не са съвършени и главният им недостатък е, че всяка от тях поотделно е неустойчива и лесно се изражда в съответна неправилна(лоша) форма, в резултат на което се появяват кръговрати от сменящи се държавни форми, при което като стабилна се проявява само четвъртата форма – смесената форма. Нейните предимства са “великото равенство” и “стабилността”." Стабилността " е може би най-важното предимство на смесената форма на управление. Разумното "смесване" на трите основни форми предотвратява характерната за всяка от тях поотделно изменчивост: превръщането на царя в неограничен владетел; на народа в изменчива тълпа. Според Цицерон държавата има цели, а именно:
- да се грижи за правата и справедливостта сред гражданите
- да отблъсква външните врагове
- да умножава общите блага
"Аз извършвах консулските си задължения, без да извърша нищо без съвета на Сената, нищо без одобрението на римския народ, като винаги защитавах курията на рострите, а в Сената – народа, винаги обединявах народа с първенците и конниците - със Сената”. Така, определяйки този начин на поведение като идеален Цицерон подчертава, че самият той е действал така, докато е бил консул, но когато държавните институции или магистрати се окажат неспособни да отговорят на изискванията в това отношение, тогава този идеален начин на поведение трябва да бъде осъществен от “най-добрия гражданин”, който може да бъде и частно лице, действуващо именно като “ректор”, като “пазител на държавата”.
