За еврейския въпрос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еврейски въпрос.

Първата страница на есето от оригинала на немски език

"За еврейския въпрос" или "По еврейския въпрос" е есе на Карл Маркс от 1843 г., публикувано за първи път в Париж през февруари 1844 г. със заглавие на немски "Zur Judenfrage" в "Deutsch–Französische Jahrbücher". Есето често не съвсем точно е определяно за начало на марксическата материалистическата концепция за историята наричана "исторически материализъм".[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Есето е критика на две публикации на младохегелианеца Бруно Бауер по повод опита от евреите за постигане на политическа еврейска еманципация в Прусия - виж "Еврейски въпрос (книга)".[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Резюме[редактиране | edit source]

Есето на Маркс е едно от най-спорните му произведения, като за възгледите изказани в него съществуват различни често коренно противоположни гледища. Маркс не е изцяло съгласен с тезата на Бауер, че при една светска държава "религията няма повече да играе важна роля в социалния живот", и като пример дава проникването на религията в Съединените щати, където, за разлика от Прусия, няма държавна религия. В анализа си Маркс разглежда "светската държава" на Бауер като държава която не е против религията, а всъщност я предполага. За Маркс, който се движи в есето си отвъд въпроса за религиозната свобода, истинско безпокойство в анализа на Бауер поражда "политическата еманципация". Маркс достига до заключението, че докато за физическите лица тя може да бъде само "духовна", "политическата" в една изцяло светска държава може да бъде обвързана с материални ограничения върху свободата на икономическото неравенство, предположение, залегнало по-късно в основата на неговата критика на капитализма.[източник? (Поискан преди 10 дни)]

Оценки на критиката[редактиране | edit source]

Някои коментатори върху есето и отношението на Маркс към еврейския въпрос, и по-специално в заключителната му част, се приемат като антисемитски (антиюдаистични), но сериозната критика отхвърля този възглед даже и само на формално основание - термина "антисемитизъм" е с по-късна поява - от 1879 г.[1]

Някои изследователи на творчеството и есето на Маркс в частност достигат дори до крайни изводи, виждайки в становището по еврейския въпрос на Маркс своеобразен предвестник на "Моята борба" на Адолф Хитлер.[2][3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sacks, Jonathan. The Politics of Hope. London, Jonathan Cape, 1997. ISBN 9780224043298. с. 98–108.
  2. Iain Hampsher-Monk, A History of Modern Political Thought (1992), Blackwell Publishing, p. 496
  3. McLellan 1980, p.142

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]