За еврейския въпрос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Еврейски въпрос.

Първата страница на есето от оригинала на немски език

"За еврейския въпрос" или "По еврейския въпрос" е есе на Карл Маркс от 1843 г., публикувано за първи път в Париж през февруари 1844 г. със заглавие на немски "Zur Judenfrage" в "Deutsch–Französische Jahrbücher". Есето често не съвсем точно е определяно за начало на марксическата материалистическата концепция за историята наричана "исторически материализъм".

Есето е критика на две публикации на младохегелианеца Бруно Бауер по повод опита от евреите за постигане на политическа еврейска еманципация в Прусия - виж "Еврейски въпрос (книга)".

Резюме[редактиране | edit source]

Есето на Маркс е едно от най-спорните му произведения, като за възгледите изказани в него съществуват различни често коренно противоположни гледища. Маркс не е изцяло съгласен с тезата на Бауер, че при една светска държава "религията няма повече да играе важна роля в социалния живот", и като пример дава проникването на религията в Съединените щати, където, за разлика от Прусия, няма държавна религия. В анализа си Маркс разглежда "светската държава" на Бауер като държава която не е против религията, а всъщност я предполага. За Маркс, който се движи в есето си отвъд въпроса за религиозната свобода, истинско безпокойство в анализа на Бауер поражда "политическата еманципация". Маркс достига до заключението, че докато за физическите лица тя може да бъде само "духовна", "политическата" в една изцяло светска държава може да бъде обвързана с материални ограничения върху свободата на икономическото неравенство, предположение, залегнало по-късно в основата на неговата критика на капитализма.

Някои коментатори върху есето и отношението на Маркс към еврейския въпрос, и по-специално в заключителната му част, се приемат като антисемитски (антиюдаистични), но сериозната критика отхвърля този възглед даже и само на формално основание - термина "антисемитизъм" е с по-късна поява - от 1879 г.[1] Във втората част на есето, което се разглежда и обсъжда най-често, Маркс прави "теологически" анализ на юдаизма и отношението му към християнството. Бауер е на мнение, че отказа на евреите от религията би било особено трудно, тъй като юдаизмът е, според него, примитивен етап от развитието на християнството, поради което, за да се постигне свобода, като отказ от религия, християните ще трябва да преодолеят само един етап, а евреите ще трябва да преодолеят два - виж история на юдаизма. В отговор на Бауер, Маркс твърди, че еврейската религия не трябва да бъде от значение, както е направил в анализа си Бауер, понеже тя е само духовно отражение на еврейския икономически живот. Това е отправната точка на един сложен и малко метафоричен марксов довод, който се основава на стереотипа за евреите като за "финансов октопод на пазара" и постулира една специална връзка между юдаизма като религия и икономиката на съвременното нему буржоазно общество. По този начин еврейската религия не само няма да изчезне в това общество, тя не е необходимо да изчезне в него, както твърди Бауер, а всъщност е естествена част от него според Маркс. По този начин образно Маркс приравнява "практически юдаизма" на "нагло търгашество", като Маркс заключава, че "християните са станали евреи", и в крайна сметка човечеството (християни и евреи) трябва да се освободи "практически" от юдаизма.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

Оценки на критиката[редактиране | edit source]

Авторите разглеждащи есето като "начало на антисемитизма" изтъкват следните доводи в подкрепа на тезата си:

  • твърдението на Маркс, че съвременният нему свят е комерсиализиран от "триумфа на юдаизма" - псевдорелигия, чиито бог са парите;
  • кореспонденцията на Маркс през следващите есето години, в която авторът изказва нееднократно, включително и в разговори, силната си неприязън към юдаизма;
  • изказания от Маркс в есето възглед, че евреите са въплъщение на капитализма, който пък е причина за всички злини според марксизма.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

Някои изследователи на творчеството и есето на Маркс в частност достигат дори до крайни изводи, виждайки в становището по еврейския въпрос на Маркс своеобразен предвестник на "Моята борба" на Адолф Хитлер.[2][3]

Противниците на антисемитската теза изтъкват обстоятелството, че Маркс през следващите есето години нееднократно подкрепя и се обявява за еврейската еманципация, включително и най-вече политическата, в страните от Свещения съюз.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sacks, Jonathan. The Politics of Hope. London, Jonathan Cape, 1997. ISBN 9780224043298. с. 98–108.
  2. Iain Hampsher-Monk, A History of Modern Political Thought (1992), Blackwell Publishing, p. 496
  3. McLellan 1980, p.142

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]