За оратора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За оратора
De oratore
Корица на книгата
ръкопис на произведението на Цицерон от 1400 г., съхраняван в Британския музей в Лондон
Оригинален език латински
Автор Марк Тулий Цицерон
Преводач Петя Стоянова
Първо издание 1992 г.
София, Република България
Издателство УИ „Св. Климент Охридски“
Жанр Антична философия
Реторика
Римско право

„За оратора“ е основното произведение на Марк Тулий Цицерон, посветено на ораторското изкуство и изключително популярно още по времето на класическата гръко-римска античност.

Три са класическите реторически произведения на античността - първа е Аристотеловата Реторика, второ е произведението на Цицерон и третото, завършващо корпуса, е „Обучението на оратора“ на Квинтилиан.

В произведението си Марк Тулий Цицерон изяснява и обяснява естеството на реториката, професията на ритора, както и структурата на речта му, редом с редица други съпътстващия я въпроси - най-вече за нейната стилистика. Авторът подига и въпросите за моралните и философски ангажименти на ритора, като за нагледност пресъздава един свой измислен диалог под формата на спор между Луций Лициний Крас и Марк Антоний Оратор - учител по риторика на младия Цицерон и негов модел за подражание.

Спорът в произведението се развива през 91 г. пр.н.е., т.е. малко преди смъртта на Крас. Цицерон го създава през 55 г. пр.н.е., посвещавайки го на брат му Квинт. „За оратора“ е произведение-шедьовър на античното изкуство, както и венец на ораторското изкуство, практикувано от Цицерон като професия.

Трудът е разделен на три книги. Първата разглежда изискванията към професионалните ритори и извежда образа на идеалния оратор. Втората и третата книга илюстрират изкуството на убеждението, обсъждайки задължителните технически, морални и философски качества, които трябва да притежава изказващият се, за да бъде убедителен на форума и за да не става за смях пред римляните.

Източници[редактиране | edit source]