Здравец (област Търговище)
(пренасочване от Здравец (Област Търговище))
- Вижте пояснителната страница за други значения на Здравец.
| Здравец | |
  Здравец  Здравец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 479 души[1] (15 март 2024 г.) 34,2 души/km² |
| Землище | 14,012 km² |
| Надм. височина | 206 m |
| Пощ. код | 7769 |
| Тел. код | 06023 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 30644 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Здравец Христо Маринов (БСП) |
Здравец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Археологически разкопки на 400 м източно от селото, близо до ЖП спирка Здравец, разкриват селищна могила от халколита, с диаметър 80 м и височина 4–5 м.[2]
В Здравец (или Подгорица) се заселва и служи като енорийски свещеник учителят Георги Попнаумов от Бобища, Костурско.[3]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването на населението през 1880 г. в селото има 334 жители, от които 327 турци (97,90%), 4 българи (1,19%) и 3 цигани (0,89%).[6]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 328 | 100,00 |
| Българи | 166 | 50,60 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | 149 | 45,42 |
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 5 | 1,52 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църквата в с. Здравец, обл. Търговище, е построена през 1895 г. от майстор Никола от Плевенско. Тя е трикорабна, куполна базилика, с една полукръгла апсида. Иконостасът е с 40 икони. Има просторен балкон за женско отделение. Притворът е построен по-късно. Над него се издига хубава камбанария, която е осветена от Варненския и Преславски митрополит Симеон през 1907 година. Храмът е висока масивна сграда, която доминира над цялото селище. От 2009 г. тук служи свещ. Анатоли Ангелов Тодоров, който е завършил теология в Шуменския университет.[8]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Храната на беломорците е описана в извадка от книгата на Георги Каратанасов „Здравец. Досег с миналото“.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Светлана Венелинова, КАТАЛОГ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 34.
- ↑ „Справка за населението на село Здравец, община Търговище, област Търговище, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 30 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Какъв народ е живял в Разградска околия след Освобождението“ // ekip7.bg, 27 април 2021. Посетен на 28 декември 2023. (на български)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 ноември 2018. (на английски)
- ↑ bg-patriarshia.bg, архив на оригинала от 6 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120206011148/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=22571, посетен на 16 май 2010
- ↑ vezirovi.wordpress.com
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
| ||||||||||
