Зебил
| Зебил | |
  Зебил  Зебил | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 679 души[1] (15 март 2024 г.) 54 души/km² |
| Землище | 12,581 km² |
| Надм. височина | 218 m |
| Пощ. код | 7685 |
| Тел. код | 08584 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 30689 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Главиница Неждет Джевдет (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Зебил Недим Чауш (ДПС) |
Зебил е село в Североизточна България. То се намира в община Главиница, област Силистра.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Зебил се намира на 63,9 км от областния център Силистра, на 13,7 км от град Главиница, на 34,4 км от град Дулово, на 39,1 км от Тутракан и на 12,5 км от град Исперих. Селото се намира на 382 км от столицата София, на 153 км от град Букурещ. През него преминава Републикански път III-2305.
Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.
Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 11 градуса по Целзий.
Годишната сума на валежите е около 600 – 650 мм. Преобладаващата надморска височина е от 200 до 218 м.
Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно тютюн[2], пшеница, царевица и слънчоглед.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Османския период селото носи името Канипе. Учлище в селото има от 1769 година. Под името Народно основно училище „Христо Смирненски“, то функционира в периода 1945 – 2008 г., след което е закрито.
От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Кралство Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на Царство България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Зебил.
След 1944 г. Зебил е съставно село към общинско управление и съвет в Паисиево. От 1956 г. става съвет със съставни села Вълкан, Звенимир и Листец. През 1959 г. Зебил отново се администрира СОНС – Паисиево. От 1979 г. е кметство в община Главиница.
Народно читалище „Христо Ботев“ в селото е създадено през 1951 г., а ТКЗС „VII-ми конгрес“ – с. Зебил е учредено през 1955 г.[3]
Религии и етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Населението на село Зебил е съставено изцяло от етнически турци, проповядващи религията ислям.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||