Зелена морска котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена морска котка
AwasaVervet.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Primates Примати
семейство: Cercopithecidae Коткоподобни маймуни
род: Chlorocebus Зелени морски котки
вид: C. aethiops Зелена морска котка
Научно наименование
Уикивидове Chlorocebus aethiops
Linnaeus, 1758
Разпространение
Grivet area.png

Зелените морски котки (Chlorocebus aethiops), наричани също гриветки, са вид средноголеми бозайници от семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae). Разпространени са главно в саваните в северната част на Източна Африка.

Класификация[редактиране | edit source]

В миналото зелените морски котки са класифицирани в род Гвенони (Cercopithecus), но по-късно са обособени в отделен род Chlorocebus. Впоследствие в рода са идентифицирани още пет самостоятелни вида, смятани първоначално за част от вида на зелените морски котки. В южната си част ареалът на зелените морски котки се застъпва с ареалите на южноафриканската верветка (C. pygerythrus) и баленската зелена морска котка (C. djamdjamensis).[2] Хибридизацията между тези видове е възможна и може да представлява заплаха за уязвимата баленска зелена морска котка.[2]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Лицето, дланите и стъпалата на зелената морска котка са черни, като от двете страни на лицето има бели ивици над очите, а на бузите има дълги бакенбарди. Козината на гърба има маслиненозелен цвят, а на корема — бял. Дължината на главата и тялото е около 49 cm при мъжките и 43 cm при женските. Дължината на опашката на мъжките е около 56 cm. Масата обикновено е малко над 4 kg при мъжките и около 3 kg при женските.

Разпространение и местообитания[редактиране | edit source]

Зелените морски котки се срещат в централната и северозападна част на Етиопия, западните части на Еритрея и Джибути, и в Судан и Южен Судан на изток от река Нил, до Петия праг на север.[1] Основното им местообитание са саваните и смесените гористо-саванни местности, особено в близост до водоеми, от които се нуждаят през сухия сезон.[1] Те лесно се адаптират към присъствието на хора и често се заселват в околностите на села и дори на градове.[1]

Поведение[редактиране | edit source]

Зелените морски котки са най-активни сутрин и рано привечер. По-голямата част от деня прекарват на земята, където се хранят, а нощем спят на дърветата. Прекарват голяма част от времето си в пощене, игра, катерене и борба — дейности, които помагат за оцеляването им. Обикновено се придвижват на четири крака, освен когато носят нещо в ръцете си, но в тези случаи могат относително добре да ходят и тичат и на два крака. За изхранването си разчитат много на семената, цветовете, листата и смолата на акациите, хранят се също и с плодове,[1] а понякога и дребни бозайници, насекоми и птици, както и с човешки отпадъци.

Зелените морски котки живеят на групи по 5 до 70 и повече екземпляра,[3] най-често по около 12,[1] като са сред малкото видове, при които в групата има повече от един мъжки. Женските обикновено раждат по едно малко след бременност, продължаваща 2 до 3 месеца. В началото малките се движат в близост до майка си, като се отбиват след 6 месеца.[3]

В границите на ареала си зелените морски котки са относително често срещани. Техни естествени врагове са големите змии, леопардите, а понякога и павианите.[4] Понякога се ловят и от хората като източник на месо.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ((en)) Kingdon, J. & Butynski, T. M.. Chlorocebus aethiops. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-01-04.
  2. а б ((en)) Kingdon, J.. The Kingdon Guide to African Mammals. Academic Press Limited, London, 1997. ISBN 0-12-408355-2.
  3. а б ((en)) Cawthon Lang KA. Primate Factsheets: Vervet (Chlorocebus) Taxonomy, Morphology, & Ecology. // 2006-01-03. Посетен на 2008-11-12.
  4. Rochester M. Chlorocebus aethiops. // Animal Diversity Web. 1999. Посетен на 2008-11-12.