Зелена морска котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена морска котка
AwasaVervet.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Primates Примати
семейство: Cercopithecidae Коткоподобни маймуни
род: Chlorocebus Зелени морски котки
вид: C. aethiops Зелена морска котка
Научно наименование
Уикивидове Chlorocebus aethiops
Linnaeus, 1758
Разпространение
Grivet area.png
Зелена морска котка в Общомедия

Зелените морски котки (Chlorocebus aethiops), наричани също гриветки, са вид средноголеми бозайници от семейство Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae). Разпространени са главно в саваните в северната част на Източна Африка.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

В миналото зелените морски котки са класифицирани в род Гвенони (Cercopithecus), но по-късно са обособени в отделен род Chlorocebus. Впоследствие в рода са идентифицирани още пет самостоятелни вида, смятани първоначално за част от вида на зелените морски котки. В южната си част ареалът на зелените морски котки се застъпва с ареалите на южноафриканската верветка (C. pygerythrus) и баленската зелена морска котка (C. djamdjamensis).[2] Хибридизацията между тези видове е възможна и може да представлява заплаха за уязвимата баленска зелена морска котка.[2]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лицето, дланите и стъпалата на зелената морска котка са черни, като от двете страни на лицето има бели ивици над очите, а на бузите има дълги бакенбарди. Козината на гърба има маслиненозелен цвят, а на корема — бял. Дължината на главата и тялото е около 49 cm при мъжките и 43 cm при женските. Дължината на опашката на мъжките е около 56 cm. Масата обикновено е малко над 4 kg при мъжките и около 3 kg при женските.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Зелените морски котки се срещат в централната и северозападна част на Етиопия, западните части на Еритрея и Джибути, и в Судан и Южен Судан на изток от река Нил, до Петия праг на север.[1] Основното им местообитание са саваните и смесените гористо-саванни местности, особено в близост до водоеми, от които се нуждаят през сухия сезон.[1] Те лесно се адаптират към присъствието на хора и често се заселват в околностите на села и дори на градове.[1]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Зелените морски котки са най-активни сутрин и рано привечер. По-голямата част от деня прекарват на земята, където се хранят, а нощем спят на дърветата. Прекарват голяма част от времето си в пощене, игра, катерене и борба — дейности, които помагат за оцеляването им. Обикновено се придвижват на четири крака, освен когато носят нещо в ръцете си, но в тези случаи могат относително добре да ходят и тичат и на два крака. За изхранването си разчитат много на семената, цветовете, листата и смолата на акациите, хранят се също и с плодове,[1] а понякога и дребни бозайници, насекоми и птици, както и с човешки отпадъци.

Зелените морски котки живеят на групи по 5 до 70 и повече екземпляра,[3] най-често по около 12,[1] като са сред малкото видове, при които в групата има повече от един мъжки. Женските обикновено раждат по едно малко след бременност, продължаваща 2 до 3 месеца. В началото малките се движат в близост до майка си, като се отбиват след 6 месеца.[3]

В границите на ареала си зелените морски котки са относително често срещани. Техни естествени врагове са големите змии, леопардите, а понякога и павианите.[4] Понякога се ловят и от хората като източник на месо.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((en)) Kingdon, J. & Butynski, T. M.. Chlorocebus aethiops. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-01-04.
  2. а б ((en)) Kingdon, J.. The Kingdon Guide to African Mammals. Academic Press Limited, London, 1997. ISBN 0-12-408355-2.
  3. а б ((en)) Cawthon Lang KA. Primate Factsheets: Vervet (Chlorocebus) Taxonomy, Morphology, & Ecology. // 2006-01-03. Посетен на 2008-11-12.
  4. Rochester M. Chlorocebus aethiops. // Animal Diversity Web. 1999. Посетен на 2008-11-12.