Зелена партия (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена партия
Ръководител Марина Драгомирецкая
Основана 28 декември 1989 г.
Идеология Устойчиво развитие
Народно събрание
0 / 240
Сайт http://www.greenparty.bg


Тази статия е за първата демократично създадена партия в България - ПП Зелена партия.


Зелената партия е ляво-центристка политическа партия в България. Тя е основана през 1989 г. в гр. София под името Зелена партия в България. Инициатор за създаването на партията и неин дългогодишен председател е Александър Каракачанов.

През 1997 г., в 38-то Народно събрание, Зелената партия прокара „Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити“, повече известен като „Закон за кредитните милионери“. Уникалното на този закон, е че това е единственият държавен документ където черно на бяло са публикувани имената и данните на над три хиляди физически и юридически лица практически ограбили банковата система. Става дума за над един милиард и шестстотин милиона долара! Факт е, че притиснати от закона, част от длъжниците върнаха 547 милиарда недоминирани лева или 547 милиона по настоящата им стойност. Няма друга партия освен Зелената партия, която може да се похвали, че е допринесла толкова ясна и конкретна полза на държавата!

През юли 2010 г Зелената партия, чрез Националната гражданска инициатива, внася в Народното събрание /Вх.№ ПГ-016-00-10/ проект на „Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи“. Неговата цел е отмяна на извършените заменки по черноморското крайбрежие и планински курорти, и връщане на земи и гори на площ от над 70 хиляди декара и стойност около 6 милиарда лева на държавата! Всичките тези земи бяха практически подарени на частни лица. Мнозинството на ГЕРБ в 41 ОНС, в пълно нарушение на Конституцията, не допусна до пленарна зала предложения законопроект и по този начин защити извършените заменки.

История[редактиране | edit source]

Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 год. от Александър Каракачанов и активисти на най-голямото дисидентско движение „Екогласност" под името "Зелена партия в България" и регистрирана в съда през 1990 год. по новия Закон за политическите партии. [1] Още с учредяването си става част от Съюз на демократичните сили (СДС), тогава широка антитоталитарна коалиция от партии и политически клубове. Във Великото народно събрание (7 ВНС) Зелената партия има 17 депутата, а също така е представена с двама депутати и в 38-то ОНС. Зелената партия е инициатор и официален вносител на предложението за влизане на България в Европейския съюз в 7 ВНС. Тя е в основата на новото законодателство за опазване на околната среда в началото на демокрацията. Идеологията на партията се гради върху концепцията за устойчиво развитие. Зелената партия е инициатор на множество екологични, антикорупционни и социални инициативи – като протестите срещу шистовия газ, срещу ГМО, в защита на Витоша и срещу застрояването на черноморието, в защита на Иракли и Карадере, и много други. Известни са нейните законодателни инициативи за борба с корупцията - т.нар. „Закон за кредитните милионери“, „Закон за проверка на имуществото на длъжностните лица“, „Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи“. Зелената партия стои твърдо на позициите срещу участие на България във военни блокове (НАТО) и чуждестранни военни мисии. Тя е член-учредител на Европейската зелена партия.

Разцепление през 2000 год.[редактиране | edit source]

Вследствие от разкол по време на конгрес на Зелената партия през октомври 2000 г. се отцепва партийна фракция, която учредява нова партия под името Партия на Зелените. Председател на новата Партия на зелените става Христо Порточанов, който обещава на отцепилите се от Зелената партия големи материални и политически облаги. Още на първата година по време на изборите за НС 2001 г. , Порточанов губи интерес и изоставя Партията на зелените.

Сливане[редактиране | edit source]

През 2008 година, в Зелената партия се влива малката бизнес партия "Зелена България"[2] Така Зелената партия е преименувана на Зелена партия - Българските зелени, където Динков е председател на Политическия съвет на „Зелена партия – Българските зелени” (2008-2009). Председател след вливането е Александър Каракачанов, а заместник-председатели са Трифон Грудев от влялата се партия "Зелена България".[6] Година по-късно става ясно, че съществуват непреодолими принципни различия и представителите на бившата партия „Зелена България“ напускат.

През 2009 г. името и' е сменено отново на Зелена партия.

logo

Участия в избори[редактиране | edit source]

От учредяването си партията рядко излиза сама на избори, но не се коалира с десни , а с леви и лявоцентристки сили:

През 2005 год. Зелената партия участва в изборите за Народно събрание в рамките на "Коалиция за България". Няма избрани народни представители от листата на коалицията. В последствие е част от управляващата коалиция в периода 2005 - 2009 год. Зелената партия напуска Коалиция за България преди края на мандата поради принципни несъгласия с неговата политика. Основни причини са неолибералната политика и неравностойните грабителски заменки на държавни гори извършени от тройната коалиция. Зелената партия провежда редица протести срещу тези дейности на управляващите и внася закон за отмяна на заменките.

Зелената партия за последен път участва в национални избори през 2007 год на изборите за Европейски парламент.

Издигнат за кандидат от гражданската квота е известният природозащитник Тома Белев. Партията получава 9976 гласа и 0,51 % от вота.[3]

През 2009 и 2013 не участва в изборите за национален[4] или европейски парламент.[5]

На президентските избори Зелената партия не издига свой кандидат и не подкрепя официално никоя кандидатура. На проведените по същото време местни избори партията се явява самостоятелно като се представя най-добре от всички кандидатирали се партии от зеленото политическо пространство. Най-добър резултат, тя регистрира в община Благоевград, където печели 8.4%.


Участие във властта[редактиране | edit source]

Зелената партия е част от СДС по време на кабинета на Филип Димитров 1991 - 1992 год. По това време председателят Александър Каракачанов е издигнат от СДС и избран за кмет на София.

В периода 2005 - 2009 год. е част от управляващата коалиция - Коалиция за България, по-известна като тройната коалиция, тъй като се подкрепя от още две партии в Парламента - ДПС и НДСВ. В кабинета на Станишев, Зелената партия получава пост на заместник-министър. Димитър Бонгалов, зам.-председател на Зелената партия, е назначен за заместник-министър на правосъдието с ресор затвори, изпълнение на наказанията и наблюдаващ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието. През 2007 год. доверието на партията е снето от Бонгалов, който подава оставка като зам.-председател на партията, а впоследствие и като зам. министър.[10] Заменен е от Илонка Иванчева-Райчинова, отново от квотата на Зелената партия.[11] Зелената партия напуска Коалиция за България преди края на мандата на правителството на Станишев поради принципни несъгласия с неговата политика. Основни причини са неолибералната политика и неравностойните грабителски заменки на държавни гори извършени от тройната коалция. Зелената партия провежда редица протести срещу тези дейности на управляващите, внася закон за отмяна на заменките .


Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Фирмено дело № 575/1990 на Софийски градски съд, Фирмено отделение, регистър 10, партида 62, том 2, стр. 66
  2. [http://www.dnes.bg/politika/2008/07/06/partiite-zelena-bylgariia-i-zelena-partiia-se-obediniha.53841%7C
  3. ЦИКЕП: Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България. // ЦИКЕП. Посетен на 2014-02-14.
  4. Окончателни данни за страната. // ЦИКЕП, 2009. Посетен на 4 юли 2009.
  5. ЦИК :: Резултати: Мажоритарен вот. // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 2013-03-10.

Външни препратки[редактиране | edit source]