Зелена партия (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зелена партия
Ръководител Александър Каракачанов
Основана 28 декември 1989 г.
Член на Европейска зелена партия (преустановено)[1]
Идеология Зелена политика
Народно събрание
0 / 240
Сайт http://www.greenparty.bg
Тази статия е за Зелената партия, колационен партьор в СДС и "Коалиция за България". За по-късно основаната зелена партия, член на Европейската Зелена Партия, вижте Зелените.

Зелената партия е лявоцентристка зелена политическа партия в България. Тя е основана през 1989 г. в гр. София под името Зелена партия в България. Председател на партията от нейното създаване е Александър Каракачанов, син на видния комунистически функционер генерала от МВР Панайот Каракачанов, бивш зам. министър на вътрешните работи.

История[редактиране | edit source]

Зелената партия е учредена на 28 декември 1989 год. от Александър Каракачанов под името "Зелена партия в България" и регистрирана в съда през 1990 год. по новия Закон за политическите партии.[2] Още с учредяването си става част от Съюз на демократичните сили (СДС), тогава коалиция от партии и политически клубове.

Разцепление през 2000 год.[редактиране | edit source]

Вследствие от разкол по време на конгрес на Зелената партия през октомври 2000 г. се отцепва партийна фракция, която учредява нова партия. Председател на новата партия става Христо Порточанов, а впоследствие Валентин Симов.

Сливане[редактиране | edit source]

През 2007 година Зелената партия в България се слива с малката бизнес партия "Зелена България"[3][4], чиито председател Стоян Динков е известен с публичните си твърдения, че:

Османската империя спаси българския народ.

Българското Възраждане е плод на руската пропаганда.

Нашия най-близък приятел е Турция.

Евроазиатски съюз ще замени Европейския. [5]

Така е образувана Зелена партия - Българските зелени, където Динков е председател на Политическия съвет на „Зелена партия – Българските зелени” (2008-2009). Председател след вливането е Александър Каракачанов, а заместник-председатели са Трифон Грудев от влялата се партия "Зелена България".[6]

В 2009 г. името й е сменено отново на Зелена партия.

Участия в избори[редактиране | edit source]

От учредяването си партията рядко излиза сама на избори, а се коалира с десни и леви сили:

През 2005 год. Зелената партия участва в изборите за Народно събрание в рамките на "Коалиция за България". Няма избрани народни представители от листата на коалицията. Впоследствие е част от управляващата коалиция, подкрепяща правителството на Сергей Станишев в периода 2005 - 2009 год., като получава постове на заместник-министри в този кабинет.

Зелената партия за последен път участва в национални избори през 2007 год на изборите за Европейски парламент. Издигнат за кандидат от гражданската квота е известният природозащитник Тома Белев, поставен на предпоследно 17-то място в преференциалната листата, но получава 672 преференции е класиран на второ място след водача на листата, който е председателят на партията Александър Каракачанов с 1363 преференции. Партията получава 9976 гласа и 0,51 % от вота.[7]

През 2009 и 2013 не участва в изборите за национален[8] или европейски парламент.[9]

На президентските избори през 2011 година Зелената партия не издига свой кандидат и не подкрепя официално никоя кандидатура. На проведените по същото време местни избори партията участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят в общините Мъглиж, Струмяни и Трявна.

Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2005 Народно събрание в Коалиция за България &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- - - 0 Управляваща коалиция
2007 Европейски парламент &&&&&&&&&&&09976.&&&&&09976 &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- 0,52 % - 0 Извънпарламентарна опозиция
2009 Европейски парламент &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- - &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- 0 Не участва
2009 Народно събрание &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- - &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- 0 Не участва
2013 Народно събрание &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- - &&&&&&&&&&&&&0-2.1000000- 0 Не участва

Участие във властта[редактиране | edit source]

Зелената партия е част от СДС по време на кабинета на Филип Димитров 1991 - 1992 год. По това време председателят Александър Каракачанов е издигнат от СДС и избран за кмет на София.

В периода 2005 - 2009 год. е част от управляващата коалиция - Коалиция за България, подкрепяща правителството на Сергей Станишев, станало известно като правителството на тройната коалиция, тъй като се подкрепя от още две партии в Парламента - ДПС и НДСВ. В кабинета на Станишев Зелената партия получава постове на заместник-министри. Димитър Бонгалов, зам.-председател на Зелената партия, е назначен за заместник-министър на правосъдието с ресор затвори и изпълнение на наказанията и наблюдаващ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министерство на правосъдието. През 2007 год. доверието на партията е снето от Бонгалов, който подава оставка като зам.-председател на партията, а впоследствие и като зам. министър.[10] Заменен е от Илонка Иванчева-Райчинова, отново от квотата на Зелената партия.[11]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bulgarian Green Party/Bulgarian Greens – Bulgaria
  2. Фирмено дело № 575/1990 на Софийски градски съд, Фирмено отделение, регистър 10, партида 62, том 2, стр. 66
  3. “Зелена България” и “Зелена партия” се обединиха
  4. Зелените партии - почервенели, прохождащи или съвсем невидими. // Дневник (вестник), 2010-8-18. Посетен на 2013-04-28.
  5. Динков: Османската империя спаси българския народ, интервю на Димитър Николов, Новинар,26 юли 2011
  6. Решение от 17.02.2009г. по ф.д. № 575/1990г. на СГС-ФО
  7. ЦИКЕП: Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България. // ЦИКЕП. Посетен на 2014-02-14.
  8. Окончателни данни за страната. // ЦИКЕП, 2009. Посетен на 4 юли 2009.
  9. ЦИК :: Резултати: Мажоритарен вот. // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 2013-03-10.
  10. Бонгалов: Подадох оставка по искане на Зелената партия. // Дарик радио, 2007-11-09. Посетен на 2013-04-28.
  11. Премиерът назначи нов зам.-правосъден министър. // Mediapool.bg, 2007-11-15. Посетен на 2013-04-28.

Външни препратки[редактиране | edit source]