Зеленоподобни водорасли
| Зеленоподобни водорасли | ||||
 | ||||
| Класификация | ||||
| ||||
| Научно наименование | ||||
Cavalier-Smith, 1981 | ||||
| Синоними | ||||
| ||||
| Обхват на вкаменелости | ||||
| [ редактиране ] |
Зеленоподобните водорасли (Viridiplantae – буквално „зелени растения“)[1][2][3] са еволюционен клон растения включващ зелени водорасли и харови водорасли.[4][5]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
- Зеленоподобни водорасли
- Тип Chlorophyta A. Pascher, 1914 – Зелени водорасли
- Клас Ulvophyceae Stewart & Mattox, 1978
- Клас Chlorophyceae
- Клас Trebouxiophyceae Friedl, 1995
- Клас Chlorodendrophyceae
- Клас Pedinophyceae[6]
- Тип Charophyta – Харови водорасли
- Клас Klebsormidiophyceae Hoek in Hoek, Stam & Olsen, 1992
- Клас Mesostigmatophyceae Marin & Melkonian, 1999
- Клас Chlorokybophyceae
- Клас Charophyceae Rabenhorst, 1863
- Клас Zygnematophyceae Round, 1971 – Слятоспорови
- Клас Coleochaetophyceae
В някои класификационни системи те са били разглеждани като царство,[7] под различни имена, напр. Viridiplantae, Chlorobionta, или просто Plantae, последното се разширяване до традиционното царство растенията, за да се включи зелени водорасли. Adl и др., който изготви класификацията за всички еукариоти през 2005 г., въвежда името Chloroplastida за тази група, отразявайки за групата наличието на първични хлоропласти със зелен хлорофил. Те отхвърлят името Viridiplantae на основание, че повечето от видовете не са растения, в традиционния смисъл.[8]
Заедно с Rhodophyta и Glaucophyta, Viridaeplantae се смята, че принадлежат към по-големия клон, наречен Archaeplastida или Primoplantae.
Монофилетичните Chlorophyta и Streptophyta са класифицирани като Viridiplantae.[9]
Има повече от 350 000 вида Viridiplantae.[10]
Таксономична оценка на еукариотите, въз основа на разпределението на миозин показва, че Viridiplantae са загубили клас I миозините.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Duvick J, Fu A, Muppirala U, et al. PlantGDB: a resource for comparative plant genomics // Nucleic Acids Res. 36 (Database issue). януари 2008. DOI:10.1093/nar/gkm1041. с. D959–65.
- ↑ www.ncbi.nlm.nih.gov // Посетен на 8 март 2009.
- ↑ Cocquyt E, Verbruggen H, Leliaert F, Zechman FW, Sabbe K, De Clerck O. Gain and loss of elongation factor genes in green algae // BMC Evol. Biol. 9. 2009. DOI:10.1186/1471-2148-9-39. с. 39.
- ↑ Becker B. Function and evolution of the vacuolar compartment in green algae and land plants (Viridiplantae) // Int. Rev. Cytol. 264. 2007. ISBN 9780123742636. DOI:10.1016/S0074-7696(07)64001-7. с. 1 – 24.
- ↑ Kim E, Graham LE. EEF2 analysis challenges the monophyly of Archaeplastida and Chromalveolata // PLoS ONE 3 (7). 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0002621. с. e2621.
- ↑ Nested in the Chlorellales or independent class? Phylogeny and classification of the Pedinophyceae (Viridiplantae) revealed by molecular phylogenetic analyses of complete nuclear and plastid-encoded rRNA operons // Protist 163 (5). September 2012. DOI:10.1016/j.protis.2011.11.004. с. 778 – 805.
- ↑ Viridiplantae // Посетен на 8 март 2009.
- ↑ [1] DOI:10.1111/j.1550-7408.2005.00053.x.
- ↑ Simon A, Glöckner G, Felder M, Melkonian M, Becker B. EST analysis of the scaly green flagellate Mesostigma viride (Streptophyta): implications for the evolution of green plants (Viridiplantae) // BMC Plant Biol. 6. 2006. DOI:10.1186/1471-2229-6-2. с. 2.
- ↑ Smith SA, Beaulieu JM, Donoghue MJ. Mega-phylogeny approach for comparative biology: an alternative to supertree and supermatrix approaches // BMC Evol. Biol. 9. 2009. DOI:10.1186/1471-2148-9-37. с. 37.
- ↑ Odronitz F, Kollmar M. Drawing the tree of eukaryotic life based on the analysis of 2,269 manually annotated myosins from 328 species // Genome Biol. 8 (9). 2007. DOI:10.1186/gb-2007-8-9-r196. с. R196. Архивиран от оригинала на 2019-09-19.