Зеленоглава патица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зеленоглава патица
Male mallard duck 2.jpg
Anas platyrhynchos
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anas Патици
вид: Anas
platyrhynchos
Зеленоглава
патица
Научно наименование
Уикивидове Anas platyrhynchos
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Anas platyrhynchos distribution map.png

Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos), Обикновена дива патица,[2][3] Зеленоглавка или Пловка, също и Ешилбаш[3] е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56–65 cm. Виолетово-синьо крилно огледало с метален блясък, оградено отпред и отзад с черни и бели ивици. Силно изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.[4] Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто-зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Женска

Холоарктичен вид. Гнезди в Европа, Азия и Северна Америка, южна Гренландия и северна Африка, среща се и в България. Аклиматизирана е в Австралия и Нова Зеландия.[1] В южните части на ареала си е постоянен вид. В България се среща през цялата година, но е най-многобройна по време на прелетите и през зимата. Обитава разнообразни влажни зони, разливи на реки, сладководни, бракични и солени водоеми. Изисква наличие на гъста крайбрежна растителност, където може да гнезди и да се укрива по време на линеенето. Избягва бързотечащи води. Най-често се среща в равнинните части на страната, край р. Дунав и по черноморското крайбрежие. Понася близостта на човека.
Числеността на зимуващите популации се оценява на около 9 милиона в Европа и Азия, 17-18 милиона в Северна Америка. У нас зимуват средно около 100 000 патици.[4] Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България.[5]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Лятно време възрастните птици линеят. През юни мъжките се събират на ята в обширни блата и езера с висока тръстика, къдет почти изведнъж окапват всичките им опашни и крилни пера. За около половин месец губят способността си да летят. През това време се крият и трудно могат да бъдат намерени, докато не им израстне лятното оперение, което по цвят прилича на женското.[3]
Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Малки
Женска с малки

Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си.
Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Гнездовият период е от края на март до края на юни. Тя снася ежедневно по едно яйце. Броя на яйцата е от 4 до 18, най-често 9-13. Теглото им е около 50 гр.[4] Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. В следствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.

Лов[редактиране | редактиране на кода]

Женска и мъжки в полет

Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон (разрешена за лов от 01.09 до 31.01) по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Зеленоглавата патица е родоначалник на всички породи обикновени домашни патици с които успешно се кръстосва и оставя жизнеспособно поколение. Регистрирани са и случай на кръстоска с шилоопашата патица. Лесно се опитомява, живее и се размножава добре в домашни условия. Често се използва и с декоративна цел в парковите водоеми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) BirdLife International. Anas platyrhynchos. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 август 2009.
  2. Ботев Н., Ловно стопанство, София, Земиздат 1981
  3. а б в Арнаудов Б., Оцетов Г., За младия ловец и риболовец, София, Земиздат 1975
  4. а б в Михайлов Х., Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт 2001, ISBN 954-642-116-2
  5. National Geographic България, ноември 2008 стр. 20