Зеленоглава патица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зеленоглава патица
Male mallard duck 2.jpg
Anas platyrhynchos
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anas Патици
вид: Anas
platyrhynchos
Зеленоглава
патица
Научно наименование
Уикивидове Anas platyrhynchos
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Anas platyrhynchos distribution map.png

Зеленоглавата патица (Anas platyrhynchos) или Пловка също и Зеленоглавка е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56–65 cm. Силно изразен полов диморфизъм. Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.

Разпространение[редактиране | edit source]

Женска

Широко разпространена и с висока численост в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Интродуцирана е в Австралия и Нова Зеландия[1]. Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Лятно време възрастните птици линеят. Мъжките започват по-рано. Линеенето трае около 2 месеца, като в момента на едновременното падане на маховите пера, за около 20–25 дни губят способността си да летят. Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.

Размножаване[редактиране | edit source]

Малки

Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си. Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Тя снася ежедневно по едно яйце, докато не се съберат от 6 до 14. Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. В следствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.

Женска с малки

Лов[редактиране | edit source]

Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Зеленоглавата патица е родоначалник на всички породи обикновени домашни патици с които успешно се кръстосва и оставя жизнеспособно поколение. Регистрирани са и случай на кръстоска с шилоопашата патица. Лесно се опитомява, живее и се размножава добре в домашни условия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) BirdLife International. Anas platyrhynchos. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 август 2009.
  2. National Geographic България, ноември 2008 стр. 20