Зеленогуша овесарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зеленогуша овесарка
Cirl bunting cropped.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Fringillidae Чинкови
род: Emberiza Овесарки
вид: Emberiza
cirlus
Зеленогуша
овесарка
Научно наименование
Уикивидове Emberiza cirlus
Linnaeus, 1766
Emberiza cirlus

Зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Зеленогушата овесарка е малко по-голяма от домашното врабче- около 15-16 cm. Тя има наситена концентрация на зелен цвят в областта на главата, врата и гърдите. Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските могат да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив. По крилата се смесват цветове жълто-зелено,но най-вече сивокафяв цвят.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се почти в цяла България. През летния сезон предпочита по високите надморски височини, където и гнезди. През зимата най-често се забелязва по полетата, за да търси храна.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Не случайно семейството са наречени овесарки, почти всички овесарки, както и зеленоглавата, се хранят с овесени и житни семена.

Размножаване[редактиране | edit source]

Предпочитаната от тях по-висока надморска височина подсказва, че гнездят там. Гнездата си правят най-често по шипкови храсти или в клоните на дива слива.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Зеленогушата овесарка е застрашен вид. Ловенето и продажбата са забранени в България.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Emberiza cirlus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.