Земеровкови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Земеровкови
Southern short-tailed shrew.jpg
Blarina carolinensis
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Insectivora Насекомоядни
семейство: Soricidae Земеровкови
Научно наименование
Уикивидове Soricidae
Fischer von Waldheim, 1814
Родове

Вижте текста.

Земеровкови (Soricidae) е семейство дребни бозайници от разред Насекомоядни (Insectivora). То включва и най-дребния съществуващ днес бозайник, етруската земеровка (Suncus etruscus).

Земеровкови са разпространени в Азия, Европа, Африка, Северна Америка и части от Южна Америка. Някои видове са интродуцирани от човека в Австралия, Нова Зеландия и Мадагаскар. В България се срещат 7 вида земеровки, като често срещана е обикновената кафявозъбка (Sorex araneus).

Външен вид[редактиране | edit source]

Размерът на земеровките варира в широки граници — масата им е между 2 и 35 g, дължината на тялото — между 35 и 180 mm, а дължината на опашката — между 10 и 120 mm. На външен вид приличат на мишки, но главата им е относително голяма, а муцуната — удължена, заострена и силно подвижна. Очите са малки, а ушните раковини — при повечето видове слабо развити и скрити в козината. Въпреки това слуховите органи са силно чувствителни и могат да възприемат ултразвук. Крайниците имат по пет пръста, като при видовете, приспособени за живот във водата, между тях има плавателна ципа. Окраската при някои видове е специфична за отделните индивиди, докато при други е еднаква за целия вид.[1]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Земеровката е много подвижно животно. През цялата година (и зиме, и лете) рядко може да се види в покой. С муцуната си рови в горската постилка при корените на дърветата, в някои гнили пънове, а понякога се скрива даже и в жилището на човека. За едно денонощие изяжда храна, чието количество е по-голямо от собственото му тегло. Храни се с насекоми, личинки, червеи. Изтребва стоножки, охлюви, жаби, мишки, бръмбари, пчели. Понякога яде и мърша. Напада и по-едра от себе си плячка. Когато е в плен, земеровката е учудващо свирепа. Човек трябва да бъде особено предпазлив, за да не бъде ухапан или наранен.

През лятото ражда 2-3 пъти, и то до 10 малки наведнъж.

Родове[редактиране | edit source]

Семейство Soricidae – Земеровкови
Подсемейство Crocidurinae – Белозъбкови
Crocidura – Белозъбки
Diplomeson
Feroculus
Paracrocidura
Ruwenzorisorex
Scutisorex
Solisorex
Suncus – Многозъби белозъбки
Sylvisorex
Подсемейство Myosoricinae
Congosorex
Myosorex
Surdisorex
Подсемейство Soricinae – Кафявозъбкови
Триб Anourosoricini
Anourosorex
Триб Blarinellini
Blarinella
Триб Blarinini
Blarina
Cryptotis
Триб Nectogalini
Chimarrogale
Chodsigoa
Episoriculus
Nectogale
Neomys – Водни земеровки
Nesiotites
Soriculus
Триб Notiosoricini
Megasorex
Notiosorex
Триб Soricini
Sorex – Кафявозъбки

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Край планинските потоци и езера се среща и водна земеровка (кутора), която е особено вредна за рибарниците, защото унищожава малките рибки и раците.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 108-111.