Зенитно-ракетен комплекс
Зенитен ракетен комплекс (ЗРК) е съвкупност от функционално свързани бойни и технически средства, чието предназначение е поразяването на въздушни цели със зенитни управляеми ракети (ракети „земя-въздух“).
В съставът на ЗРК влизат една или повече пускови установки (ПУ) за ракетите, средства за откриване, опознаване, насочване и управление на ракетите, различни технически средства (транспортно-зареждащи машини, контролно-проверовъчни, технически и ремонтни машини), както и източници на захранване.
История [редактиране]
Първите опити по създаването на ЗРК датират от края на Втората световна война (в Нацистка Германия), но масовото им навлизане на въоръжение започва от средата на 1950-те год. Днес са основно средство за ПВО и са на въоръжение практически във всяка армия в света.
Класификация [редактиране]
Зенитно-ракетните комплекси се делят по няколко признака:
Според театъра на бойните действия:
- наземни
- корабни
Според зоната на поражение:
- с далечен обсег - над 200 км
- със среден обсег - 50 - 200 км
- с малък обсег - 10-50 км
- с близко действие - до 10 км
Според подвижността им:
- стационарни
- подвижни, които от своя страна се делят на:
- самоходни
- буксируеми
- преносими
Към ЗРК в определена степен могат да се причислят и смесените зенитни ракетно-артилерийски комплекси (ЗРАК) от типа на руските 2К22 Тунгуска.
