Зигфрид Кракауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигфрид Кракауер
Siegfriedkracauer.jpg
Зигфрид Кракауер през 1925 г.
философ
Роден 8 февруари 1889, Франкфурт на Майн, Германия
Починал 26 ноември 1966 г. (на 77 г.), Ню Йорк, САЩ
Регион Философия, филмова теория
Епоха Философия на 20 век
Школа марксизъм
Основни интереси филмова теория · идеология · марксизъм

Зигфрид Кракауер (на немски: Siegfried Kracauer, роден на 8 февруари 1889 във Франкфурт на Майн, Германия — починал на 26 ноември 1966 в Ню Йорк) — германски социолог на масовата култура, теоретик на киното и кинокритик, писател, публицист.

Биография[редактиране | edit source]

Германски период[редактиране | edit source]

От еврейско семейство. През 1907-1913 следва архитектура в Дармщат, Берлин и Мюнхен, слуша курсове философия и социология. През 1914 г. получава диплома за инженер, до 1920 г. работи като архитект в Оснабрюк, Берлин и Мюнхен. Към края на Първата световна война се сприятелява с младия Теодор Адорно и става неговият ранен философски наставник. През 1964 г. последният си спомня, че „в продължение на години Кракауер редовно четеше с мен „Критика на чистия разум“ в съботните следобеди. Без ни най-малко преувеличение мога да кажа, че на това четене дължа повече отколкото на моите университетски преподаватели. Ако в своите по-нататъшни прочити на философски текстове не се впечатлявах толкова от тяхното единство и системна последователност, а повече ме интересуваше играта на силите, действащи под повърхността на всяка една затворена доктрина и във всеки от случаите разглеждах цялостните философски системи като силови полета, несъмнено Кракауер бе този, който ме подтикна към това" [1].

През 1922-1933 г. ръководи отдела за литературна и кинокритика във вестник „Франкфуртер цайтунг“ във Франкфурт на Майн, а от 1930 г. — в Берлин, там се сприятелява с Валтер Бенямин и Ернст Блох. Оказва се под влияние на „Теологията на революцията“ на Ернст Блох, на и на философията на романа на Дьорд Лукач. В есето си „Детективския роман“ (1925), серията вестникарски фрагменти „Орнаментът на масата“ (1927) [2], книгата „Служещите“ (1930), повлияли на Адорно и неговите по-късни изследвания на авторитарната личност, Кракауер отбелязва раждането в Германия през 20-те години на ХХ век на „средния човек“ и неговото всекидневно поведение, на феномена на скуката в мегаполисите и на индустрията на популярните развлечения (спорт, туризъм, кино, фотография, цирк, танци, реклама), изследва този процес от марксистки позиции, привличайки елементи на феноменологическата философия и психология, идеите на Макс Вебер и Георг Зимел. В безброй рецензии откликва на всички по-значими явления в обществената мисъл и културния живот на Германия от 20-те — началото на 30-те години на ХХ век.

Години в Париж и САЩ[редактиране | edit source]

През 1933 г. емигрира в Париж, където работи над книга за Жак Офенбах и буржоазния Париж от неговото време (публ. 1937). През 1939 г. е интерниран от френските власти като поданик на държава от противниковия лагер, през 1940 г. през Марсилия и Лисабон се добира до САЩ. През 1941-1943 г. работи в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, изучава актуалната немска кинопропаганда, със стипендии на фондациите Рокфелер и Гугенхайм се занимава с история на немското кино. В резултат се появява най-прочутата книга на Кракауер „От Калигари до Хитлер. Психологическа история на немското кино“ (1947, на англ. език), където създаването и развоят на фашистката идеология се проследява чрез анализ на поетиката на филмите на немския експресионизъм, по-точно чрез това как е разработена темата „човекът и властта».

През 1960 г. публикува другата си монография, получила известност сред теоретиците и историците на зрелищните изкуства, — „Природата на филма“. През последните години на живота си е ръководител на департамента за приложни социални изследвания в Колумбийския университет – занимава се с изучаване на въздействието на масовите комуникации върху общественото съзнание в социалистическите страни. Последната книга на Кракауер е публикуваният посмъртно труд „Историята, последните неща пред края“ (History, the Last Things Before the Last).

За Кракауер е заснет документалният филм „Mit dem Blick für das Sichtbare“ (на български: „С поглед към очевидното“, 1986, режисьори Райнер От, Ралф Егерт).

Литература[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Soziologie als Wissenschaft. Eine erkenntnistheoretische Untersuchung. Dresden 1922.
  • Die Wartenden. Erste Gabe des Frankfurter Bundes tätiger Altstadtfreunde. Frankfurt/Main, 1922.
  • Ginster. Von ihm selbst geschrieben. Berlin, 1928 (автобиографичен роман, публикуван анонимно).
  • Die Angestellten. Aus dem neuesten Deutschland. Frankfurt/Main, 1930.
  • Jacques Offenbach und das Paris seiner Zeit. Amsterdam, 1937.
  • Propaganda and the Nazi War Film. New York, 1942.
  • The Conquest of Europe on the Screen. The Nazi Newsreel 1939—1940. Washington, 1943.
  • From Caligari to Hitler. A Psychological History of the German Film. Princeton, 1947.
  • Udlaendinge i amerikanske film. Copenhagen, 1951.
  • Satellite Mentality. Political Attitudes and Propaganda Susceptibilities of Non-Communists in Hungary, Poland and Czechoslovakia. A Report of the Bureau of Applied Social Research, Columbia University. New York, 1956.
  • Theory of Film. The Redemption of Physical Reality. New York, 1960.
  • Ornament der Masse: Essays. Frankfurt/Main, 1963.
  • Straßen in Berlin und anderswo. Frankfurt/Main, 1964.
  • History. The Last Things Before the Last. New York, 1969.

Посмъртни издания[редактиране | edit source]

  • Über die Freundschaft: Essays. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1971.
  • Kino. Essays, Studien, Glossen zum Film. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1974.
  • Der Detektiv-Roman. Ein philosophischer Traktat. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1979.
  • Realismus und Fiktion. Literatur- und filmtheoretische Beiträge von Adorno, Lukács, Kracauer und Bazin. Dortmund: Nowotny, 1985.
  • Der verbotene Blick. Beobachtungen, Analysen, Kritiken. Leipzig: Reclam, 1992.
  • Berliner Nebeneinander. Ausgewählte Feuilletons 1930—1933. Zürich: Epoca, 1996.
  • Frankfurter Turmhäuser. Ausgewählte Feuilletons 1906—1930. Zürich: Epoca, 1997.

Кореспонденция[редактиране | edit source]

  • Walter Benjamin: Briefe an Siegfried Kracauer. Mit 4 Briefen von Siegfried Kracauer an Walter Benjamin. Marbach am Neckar: Dt. Schillergesellschaft, 1987.
  • Siegfried Kracauer — Erwin Panofsky. Briefwechsel 1941—1966. Berlin: Akademie-Verlag, 1996.
  • In steter Freundschaft. Briefwechsel Leo Löwenthal und Siegfried Kracauer 1922—1966. Springe: zu Klampen, 2003.
  • Nachrichten aus Hollywood, New York und anderswo: der Briefwechsel Eugen und Marlise Schüfftans mit Siegfried und Lili Kracauer. Trier: WVT, 2003.

Събрани съчинения[редактиране | edit source]

  • Schriften. Band 1-8 Herausgegeben von Karsten Witte, Frankfurt am Main 1971—1976.
  • Werke in neun Bänden. Bd.6-9/. Hrsg. von Inka Mülder-Bach und Ingrid Belke. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 2004.

На български език[редактиране | edit source]

  • Зигфрид Кракауер. От Калигари до Хитлер: Психологическа история на немското кино. София: Наука и изкуство, 1991, 535 стр.
  • Когато медиите не бяха постмодерни. Стилиян Йотов (съставител). Превод от немски Силвия Вълкова и Георги Кайтазов. София: Агата-А, 2011, 228 стр. (поредица Punctum) (ISBN 978-954-540-076-6) (гл. Зигфрид Кракауер и киното)

Библиография за него[редактиране | edit source]

  • Adorno T.W. Der wunderliche Realist// Idem. Noten zur Literatur III. Frankfurt/Main: Suhrkamp, 1966, S. 83-108.
  • Frisby D. Fragments of Modernity: theories of modernity in the work of Simmel, Kracauer and Benjamin. Cambridge: Polity Press, 1985.
  • Mülder I. Siegfried Kracauer-Grenzgänger zwischen Theorie und Literatur. Seine frühen Schriften 1913—1933. Stuttgart: Metzler, 1985.
  • Jay M. Permanent Exiles. Essays on the Intellectual Migration From Germany to America. New York: Columbia UP, 1985 (гл.11-13).
  • Siegfried Kracauer: Neue Interpretationen/Kessler M., Levin T.Y., Hrsg. Tübingen: Stauffenburg, 1989.
  • Barnouw D. Critical Realism. History, Photography and the World of Siegfried Kracauer. Baltimore; London: The Johns Hopkins UP, 1994.
  • Traverso E. Siegfried Kracauer. Itinéraire d’un intellectuel nomade. Paris: La Découverte, 1994.
  • Günter M. Anatomie des Anti-Subjekts: Zur Subversion des Ich bei Siegfried Kracauer, Walter Benjamin und Carl Einstein. München: Dissertation an der L.-M. Universität München, 1995.
  • Koch G. Kracauer zur Einführung. Hamburg: Junius 1996.
  • Siegfried Kracauer: zum Werk des Romanciers, Feuilletonisten, Architekten, Filmwissenschaftlers und Soziologen. Zürich: Seismo, 1996.
  • Hofmann M., Korta T. Siegfried Kracauer — Fragmente einer Archäologie der Moderne. Sinzheim: Pro-Universitate-Verlag, 1997.
  • Schlüpmann H. Ein Detektiv Des Kinos: Studien Zu Siegfried Kracauers Filmtheorie. Frankfurt/Main;Hessen: Stroemfeld, 1998.
  • Oschmann D. Auszug aus der Innerlichkeit. Das literarische Werk Siegfried Kracauers. Heidelberg: Universitätsverlag, 1999.
  • Band H. Mittelschichten Und Massenkultur: Siegfried Kracauers Publizistische Auseinandersetzung Mit Der Popularen Kultur Und Der Kultur Der Mittelschichten in Der Weimarer Republik. Berlin: Lukas, 1999.
  • Hogen H. Die Modernisierung Des Ich: Individualitatskonzepte Bei Siegfried Kracauer, Robert Musil Und Elias Canetti. Würzburg: Königshausen & Neumann, 2000.
  • Brodersen M. Siegfried Kracauer. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt 2001.
  • Жак Рьовел. Есета по история и историография. София: Дом на науките за човека и обществото. ISBN: 978-954-9567-29-8 (главата „Зигфрид Кракауер и долната земя“)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Theodor W. Adorno, "The Curious Realist: On Siegfried Kracauer". - В: Notes on Literature, Vol. 2, ed. Rolf Tiedemann, trans. Shierry Weber Nicholson, New York: Columbia University Press, p. 58.
  2. „С пулса на улицата“, Deutsche Welle, българска редакция, 29.01.2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]