Зимата на нашето недоволство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимата на нашето недоволство
Автор Джон Стайнбек
Първо издание 1961 г.

„Зимата на нашето недоволство“, публикуван през 1961, е последният роман на Джон Стайнбек. Заглавието е препратка към първите две реплики на Ричард Трети от Уилям Шекспир: "Сега е зимата на нашето недоволство / Славното лято от това слънце на Йорк" .

Въведение в сюжета[редактиране | edit source]

Историята се върти около Итън Алън Хоули, бивш член на аристократичната класа на Лонг Айлънд. Покойният баща на Итън е изгубил семейното богатство и в резултат, сега Итън работи като чиновник в магазин за хранителни стоки. Неговата съпруга Мери и техните деца негодуват срещу ниския си социален и икономически статус, и не отдават каквото и да е значение на високите нива на честност и почтеност, които Итън се бори да запази в това корумпирано общество. Този външен натиск, както и собствените му вътрешни борби, изпращат Итън по опасен път, по който да си върне статуса и богатството, на които се е радвал преди време.

Резюме на сюжета[редактиране | edit source]

Усещайки натиска от семейството и приятелите си да постигне нещо повече отколкото има в момента, Итън обмисля да изостави своите нормални високи стандарти за поведение в кратка почивка, за да постигне по-добро социално и икономическо положение.

Решението на Итън да спечели богатство и власт е повлияно от критиките и съветите на хората около него. Неговият познат Марджи го насърчава да приема подкупи; банковият мениджър (чиито предшественици Итън обвинява в загубата на семейното богатство) го приканва да бъде по-безмилостен. Приятелят на Итън Джоуи, банков касиер, му обяснява подробно как може да извърши банков обир без да го хванат.

Откривайки, че собственикът на магазина, в който работи, италианският имигрант Алфио Маруло, може би е нелегален имигрант, той изпраща анонимен сигнал до Имиграционните служби. След като Маруло е задържан, той прехвърля собствеността на магазина на Итън, чрез помощ от правителствения агент, който го е арестувал. Маруло му прехвърля магазина, защото смята, че Итън е честен и заслужаващ доверие. Итън също така предприема, планира и умствено преговаря стъпките на банковия обир, спирайки за кратко поради външни обстоятелства. В крайна сметка, той успява да стане могъщ в града, купувайки ивица земя, която е крайно необходима на местен бизнесмен за построяването на летище; той успява да получи земята от Дани Тейлър, градският пияница и приятел на Итън от детство, чрез завещение, което Дани изготвя и промушва под вратата на магазина. Завещанието е изготвено без каквото и да е устно споразумение, известно време след като Итън дава пари на Дани, под благовидния предлог, че го изпраща да получи лечение на алкохолизма. Дани го уверява, че алкохолиците са лъжци, и че той просто ще изпие пари, и това наистина се потвърждава, когато Дани е намерен мъртъв с празна бутилка от уиски и сънотворни.

По този начин, Итън достига до положение, от което може да контролира задкулисните сделки на корумпираните градски бизнесмени и политици. Итън изглежда разбира това, което е направил, но същевременно е уверен, че той няма да стане корумпиран. Той счита, че ако трябва да се убие човек по време на война, това не те прави убиец след това.

Когато той открива, че неговият син е спечелил националния конкурс по написване на есе, изплагиатствайки от класически американски творци и оратори, последва разговор със сина му, в който последният отхвърля каквито и да е чувства на вина. Синът твърди, че всички мамят и лъжат и това е в реда на нещата. Може би след като вижда собственият си морален упадък в действията на сина си и чувствайки вина за депортирането на Маруло и особено в за смъртта на Дани, Итън решава да се самоуби Perhaps. Дъщеря му, интуитивно усещаща неговите намерения, пуска в джоба му семейния талисман, по време на една дълга целувка. Когато Итън решава да премине към действие, той бърка в джоба си, за да вземе ножчетата за бръснене, но вместо това намира там талисмана. Когато приливът приижда в нищата, в която се е уединил, той се бори, за да може да върне талисмана на дъщеря си, с надеждата, че радостта от живота никога няма да изчезне от нея.

Главни герои[редактиране | edit source]

  • Итън Алън Хоули – чиновник в магазин за хранителни стоки (протагонистът в историята)
  • Мари Хоули – съпругата на Итън
  • Алън и Елън Хоули – неговите порастващи деца
  • Дани Тейлър – приятел на Итън от детството, градският пияница
  • Джоуи Морфи – банков касиер и градски плейбой
  • Марджи Йънг-Хънт – съблазнителка на средна възраст и приятелка на Мери
  • Господин Бейкър – банкер
  • Алфио Маруло – италиански емигрант, собственик на магазина за хранителни стоки

Литературно значение и критика[редактиране | edit source]

Atlantic Monthly (Edward Weeks) незабавно определя Зимата на нашето недоволство като класически роман за Стайнбек: "Неговият диалог е пълен с живот, впримчването на Итън е гениално, а морала на този роман маркира завръщането на Стайнбек към настроението и загрижеността, с която е написал Гроздовете на гнева."[1] Шведската академия награждава Стайнбек с Нобелова награда за литература за 1962. В речта за обявяването на наградата на секретаря Anders Österling набляга специална на пет книги от периода 1935 - 1939 и продължава така:[2]

В това кратко представяне е невъзможно да се спрем в достатъчна степен на отделните произведения, които Стайнбек издаде напоследък. Ако от време на време изглежда критиците са склонни да отбележат определени признаци на намаляваща производителност, на повторения, които биха могли да посочат спад на виталността, Стайнбек опроверга техните страхове най-категорично със Зимата на нашето недоволство (1961), роман, публикуван миналата година. Тук той постига същия стандарт, който постави в Гроздовете на гнева. Той заема отново позицията си на независим тълкувател на истината с непредубеден инстинкт за това кое е действително американско, било то добро или лошо.

Няколко години по-късно, Питър Лиска определя Зимата "като неоспоримо доказателство за естетическия и философски неуспех на писателската белетристика от последните му години".[3]

В различни писма до приятели, преди и след публикуването, Стайнбек ясно заявява, че е написал романа, за да обърне внимание върху моралната деградация на американската култура през 50-те и 60-те години. Американската критика на неговия морал започва да се променя през 70-те след аферата Уотъргейт; ето как Рилой Гарсиа описва преоценката на своята работа, когато е помолен да актуализира своя оригинален наръчник за Зимата: "Книгата, която аз така стремително критикувах като безсъдържателна, сега ме поразява като дълбоко проникновено изследване на американската действителност. По това време аз не осъзнавах, че ние имахме действителност," и отдава тази промяна на "нашия обогатен опит (нашият опит, който обогатява)".[4]

През 1983 Керъл Ан Каспарек порица образа на Итън като неправдоподобен и още определи Стайнбековото третиране на упадъка на американския морал като повърхностно, въпреки че одобрява митичните елементи на историята.[5]

Нарастващото съзнание, че фаустовската сделка е в основата на американската мечта, артикулирано по фамозен начин като "Алчността е добра" от Гордън Геко във филма от 1987 Уолстрийт, предизвика нов консенсус в американското общество. На конференция в чест на 100-годишнината от рождението на Стайнбек, Стийфън К. Джордж заявява: "С тези автори [Билоу, Уийкс, Ганнет] бих могъл да претендирам, имайки предвид тяхната многопластова сложност, интригуваща артистичност и ясна морална цел, че Зимата на нашето недоволство се нарежда в първия ешeлон на Стайнбековата белетристика, наред с За мишките и хората, Улица Консервна, На изток от рая, и разбира се, Гроздовете на гнева." [6]

Романът е последният, който Стайнбек завършва преди смъртта си през 1968. Друг роман, Крал Артур и неговите доблестни рицари и сценарият за Сапата са публикувани посмъртно в недовършен вид.

Филмова адаптация[редактиране | edit source]

Романът е претворен в телевизионен филм от Hallmark Hall of Fame през 1983, с участието на Доналд Съдърланд, Тери Гар, и Тюзди Уийлд.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Weeks, Edward. Review: The Winter of Our Discontent, by John Steinbeck. // Atlantic Monthly, July 1961. Посетен на 2011-08-08.
  2. The Nobel Prize in Literature 1962: Presentation Speech by Anders Österling, Permanent Secretary of the Swedish Academy. // NobelPrize.org. Посетен на 2012-01-30.
  3. Lisca, Peter (1965), „Steinbeck’s Image of Man and His Decline as a Writer“, Modern Fiction Studies 11, p. 10 
  4. Garcia, Reloy (1979), „A Study Guide to Steinbeck (Part II)“, Metuchen: Scarecrow, p. 4 
  5. Kasparek, Carol Ann (1983), „Ethan’s Quest Within: A Mythic Interpretation of John Steinbeck’s The Winter of Our Discontent“, Ball State University, p. 31 
  6. George, Stephen K. The Contemporary Nature of Steinbeck's Winter. // BYU Idaho, March 2002. Посетен на 2011-08-02.