Зимен дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимен дворец, Санкт Петербург

Зимният дворец в Санкт Петербург е архитектурен паметник от руския барок.

Построен е през 1754 - 1762 г. от италианския архитект Бартоломео Растрели. Бил е резиденция на руските императори, а от юли до ноември 1917 г. - на Временното правителство. Изграден е с форма на каре с вътрешен двор; фасадите гледат към р. Нева, Адмиралтейството и Дворцовия площад. Парадният вид на сградата се подчертава от пищната украса на фасадите и помещенията. През 1918 част, а през 1922 г. цялата сграда е предадена на Ермитажа.

Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец на Бартоломео Растрели се появява още при Петър I. Там, на брега на Нева, се намират домовете на граф А. Ф. Апраксин, А. В. Кикин, С. В. Рагузински, П. И. Ягужински и Г. П. Черньошев. Домът на Кикин по-късно помещава Морската академия.

През 1712 г. Петър I нарежда да му построят неголяма "царска къща в холандски стил". Тя се разположила на мястото, където днес е Ермитажният театър. През 1711 г. след сватбата на Петър I и Екатерина I "малкият дом" е значително преустроен и превърнат в сегашния дворец. През 1718 г. пред страничната фасада на дома прокарват канал, наречен по името на двореца Зимен канал. Преустройството на първия Зимен дворец е поръчано на архитекта Маторнов. През 1716 г. той издига втория Зимен дворец. На 28 януари 1725 г. там умира Петър I.

След 10 г. императрицата Анна Ивановна сметва, че Зимният дворец е прекалено малък и през 1731 г. поръчва преустройството му. За новото строителство са изкупени намиращите се в съседство домове на графовете Апраксин и Чернишов и сградата на Морската академия. Те са срутени, а на тяхно място е построен през 1735 г. новият — трети, Зимен дворец. След смъртта на Анна Ивановна там живе малолетният император Иван Антонович, който остава в него до 1741 г., когато Елисавета Петровна завзема властта.

Интериор на Зимния дворец

Императрица Елисавета Петровна също променя по свой вкус императорската резиденция. На 1 януари 1752 г. тя решава да разшири двореца, след което са изкупени съседните парцели на Рагузински и Ягужински. На новото място арх. Растрели пристроява нов корпус. По съставения от него проект този корпус трябвало да бъде пристроен към вече съществуващия и да бъде оформен в еднакъв стил с него. През декември 1752 г. императрицата пожелава да увеличи височината на двореца от 14 на 22 метра. Растрели е принуден да промени проекта за сградата, а после решава да го построи на ново място. Елизавета Петровна обаче се отказала от преместването на Зимния дворец. В резултат архитектът взема решение да построи цялата сграда наново, а новият проект е приет от императрицата на 16 юни 1754 г.

През 1754-1762 г. се появява сградата, която може да се види и днес. По онова време Зимният дворец става най-високата сграда в Санкт Петербург. Сградата включва 1500 стаи. Елисавета Петровна не доживява завършването на строителството, на 6 април 1762 г. делото поема вече Петър III. По онова време е завършена фасадата на сградата, но много вътрешни помещения още не са готови.

През лятото на 1762 г. убиват Петър III и строителството на Зимния дворец е завършено чак при Екатерина II. Най-напред императрицата отстранява от работа арх. Растрели. През 1763 г. тя премества покоите си в югозападната част на двореца. От страната на Дворцовия площад е изградена Тронната зала, а пред нея се появява приемната Бяла зала. Заради нея се премества и трапезарията. До нея се намира Светлият кабинет. След трапезарията следва Парадната спалня, която след години става Елмазени покои. Освен това императрицата нарежда да се построят за нея библиотека, кабинет, будоар, 2 спални и гримьорна. При Екатерина е създадена и зимната градина. Също тогава завършва и построяването на Георгиевската зала.

На 29 септември 1773 г. в Зимния дворец се състоява сватбата на бъдещия император Павел I с Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна). След венчавката висшите особи се събират в Тронната зала, а след това последвал бал, който откриват младоженците. Роклята на Наталия се оказва доста тежка заради посипаните по нея скъпоценни камъни и затова тя успява да потанцува само няколко минути.

През 1766 г. в покоите на двореца по време на раждането умира великата княгиня Наталия Алексеевна. С нея умира и нероденото дете. През 1780 г. Екатерина II решава, че е неуместно публиката да ходи в Ермитажа през нейнините покои. По неин указ е създадена галерия за връзка между Зимния дворец и Малкия Ермитаж, през който посетителите да избягват царския апартамент. Появява се Мраморната галерия и новата Тронна зала. Тя е отктрита на 26 ноември (ден на Св. Георги) 1795 г. и е наречена "Георгиевска". Зад нея е разположена Аполоновата зала.

До 1790 от Парадната стълба се влиза в 5 зали с приблизително еднакви размери. Те водят към 6-та — Тронната зала, разположена в северозападния ъгъл на двореца. През 1790 г. 3-те авансзали са обединени в Голямата зала. Пред тях се оформя Авансзалата, а зад тях — Концертната зала.

При Николай I създават галерия, където поставят 332 портрета на участници във войната от 1812 г. Архитект Монферан пристроява към двореца Петровската и Фелдмаршалската зали.

През 1837 г. в Зимния дворец избухва пожар. Не могат да го потушат 3 дни, през което време изнесеното от двореца имущество е поставено около Александровската колона. Успяват да спасят много вещи, пострадва само сградата, чието възстановяване се считало за невъзможно. От нея остават само каменните стени и сводът на 1-ия етаж.

Благодарение на архитектите В. П. Стасов и Александър Брюлов само след 2 г. сградата е възстановена. Тържеството по случай възстановяването на двореца се състоява през март 1839 г. През 1844 г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят с поне 1 сажен (2,134 м) по-ниски от него.

През 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещите. През 1882 г. започва телефонизация на помещенията. През 1880-те год. е изграден водопровод. През 1884-1885 г. в залите на двореца е изпробвано електрическо осветление, а от 1888 г. газовото осветление постепенно се заменя с електрическо. Затова във 2-ра зала на Ермитажа построяват електростанция, която за 15 г. е най-голямата в Европа.

Александър III живее в Зимния дворец крайно рядко. Николай II живее там до 1904 г., когато се премества в Царскоселския Александровски дворец. Зимният дворец тогава става място за тържествени приеми, парадни обреди и място за пребиваване на царя при кратки визити в града. От началото на Първата световна война сградата е отдадена за лазарет.

Сградата 8 пъти сменя цветовете на стените си, няколко пъти е достроявана. Преди Първата световна война дворецът е в червено-кирпичен цвят. Именно на такъв фон се случват събитията на Дворцовия площад през 1917 г.

След Октомврийската революция от 1917 г. дворецът става собственост на Държавния музей „Ермитаж“. През 1925-1926 г. сградата отново е преустроена, този път за нуждите на музея. В днешно време Зимният дворец, заедно с Ермитажния театър, Малкия, Новия и Стария Ермитаж, е част от единния комплекс „Ермитаж“.