Зимен дъб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зимен дъб
Quercus petraea foliage acorns Bulgaria.jpg
Зимен дъб - листа и жълъди
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales
семейство: Fagaceae Букови
род: Quercus Дъб
вид: Q. petraea Зимен дъб
Научно наименование
Уикивидове Quercus petraea
(Matt.) Liebl., 1784

Зимният дъб (Quercus petraea), наричан още Скален дъб или Горун, е широколистно дърво от семейство Букови.

Описание[редактиране | edit source]

Горунът достига височина от 30 - 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 - 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.

Листът е 7 - 14 cm дълъг и 4 - 8 cm широк, равномерно нарязан на 5 до 6 заоблени дяла от всяка страна, с дръжка, дълга около един сантиметър.

Цветовете са реси и се образуват през пролетта.

Плодът на скалния дъб е жълъд, дълъг 2 - 3 cm и широк 1 - 2 cm, с период на узряване в рамките на шест месеца.

Разпространение[редактиране | edit source]

Ареалът му на разпространение е Европа (без периферните ѝ части), Мала Азия и Кавказ. В България расте по предпланинските и планинските склонове до 1600 m. надморска височина. Може да се открие в Рила.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]