Съветско-финландска война (1939-1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зимна война)
Направо към: навигация, търсене
Зимна война
Конфликт: Втора световна война
Winter war.jpg
Финландски картечен екип
Период 30 ноември 1939 – 13 март 1940
Място Източна Финландия
Резултат временен мир
Територия отстъпване на островите във Финския залив, Карелския провлак, Ладожка Карелия, Салла и полуостров Рибачи (полуостров) и отдаване под наем на Ханко на Съветския съюз.
Воюващи страни
Flag of Finland.svg Финландия Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Finland.svg Финландска демократична република(Държава-марионетка. Призната единствено от СССР.)
Командири
Flag of Finland.svg Карл Густав Манерхейм Flag of the Soviet Union.svg Йосиф Сталин
Flag of the Soviet Union.svg Кирил Мерецков
Flag of the Soviet Union.svg Климент Ворошилов
Flag of the Soviet Union.svg Семьон Тимошенко
Flag of Finland.svg Ото Виле Кусинен
Сили
337 000–346 500 войници
32 танка
114 самолета
998 100 войници
2 514–6 541 танка
3 880 самолета
Жертви и загуби
25 904 загинали или изчезнали
43 557 ранени
1 000 пленени
957 цивилни
20–30 танка
62 самолета
70 000 общо
126 875 загинали или изчезнали
188 671 ранени
5 572 пленени
3 543 танка
261–515 самолета
323 000 общо


Зимната война (или Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор между СССР и Финландия.

Военни действия[редактиране | edit source]

С подписания през август договор между Германия и СССР (наричан Пакт Рибентроп-Молотов) Финландия е оставена в сферата на интереси на Съветския съюз. Успешно приключилите съвместни военни действия срещу Полша и разделянето ѝ, не само освобождават военен ресурс, но показват и неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа. Затова през октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30-ти започва руското нахлуване.

Първоначално руското нападение е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва превъзхождаща бойна тактика и нанася на руснаците големи поражения в жива сила, хиляди руснаци загиват и от неимоверния студ. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата. В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение армейски части и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.

Мирен договор[редактиране | edit source]

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и се подписва Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия. Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14.10.1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г. В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий.

Международен отзвук[редактиране | edit source]

Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]